четвъртък, 29 декември 2011 г.

perfect sense

имитация.
спокойни са водите на езерото.
писък на чайка или внезапен порив на вятъра.
нека вземем в ръцете си този спомен.
стича се като кал между пръстите
като глина по кожата.


дивите вълни на морето
скривалище за мъртви останки.
вечният отлив
студените светлини
и сякаш това е краят на света.
събуждам всички свои демони.
копие на предишни животи

сряда, 14 декември 2011 г.

"Ехото като въздушен спам"

може да пише за мъглата и за вятъра
за това как фаровете сутрин се губят в края на света
червените изчезват
жълтите връхлитат като котешки чудовища
вятъра се промушва през най-малките пролуки
между шала и якето
при скъсания връх на ръкавиците
прибира ръцете си в червеното
пристъпва
малки крачки утъпкват малък кръговрат
поглежда часовника си през половин минута
спотаява навътре в себе си въздишките
като ехо на отминали ветрове.

петък, 2 декември 2011 г.

навързани

подводници по стръмен бряг.
очи, криле на пеперуда, котка.
спускане в тъмното.
чаршафи прогизнали със сънища.
отживелица и преживяване на три живота отзад напред.
междинни пространства и пътуване.

събота, 26 ноември 2011 г.

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

оглушели пустини

стълби като храсти.
пресичаш годините - жарава осеяна с камъни.
кръстосваш ръце пред лицето си да предпазиш сякаш спомен за минали зими.

хората с които се разминавам привечер са само сенки на самотни човеци.

музиката скъсява дните.
жаравата посинява след преждевременното събуждане.
храстите те поглъщат до несвършване.
стъпка по стъпка,
цигари
и оглушели пустини.

събота, 5 ноември 2011 г.

надвиснала земя

приковаване на ветровете
и как всяка сутрин пробиваш пространствата между сънища и реалност.
когато тишината на есента
прониква в кожата ти
и мисълта за отлетяване
не се е случвала.
сякаш притискаш прахта на земята към сърцето си
пробиваш малки дупки между пръстите
и вкореняваш всеки спомен.

надвисват върху ти земи, пустини и улици.
бели страници
и сенки пъплещи в тъмното.

сряда, 19 октомври 2011 г.

сутрин е

красиви малки проблясъци есен такава, каквато трябва да бъде цял октомври. а е само малък остров насред снега, който го няма...почти.

сутрините по коперник със светлината между дърветата. спускането по моста на интерпред и сенките на колите пъплещи като малки играчки лего.
миризмата когато напъхаш цялата си муцуна в найлоновата торбичка със събрани от децата кестени, жълъди и листа. жълъдите са от жълъдово дърво.

колко съм скучна и строга и се чудя аз ли съм била наистина http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=143590

вечер пропадам в съня изведнъж и после нямам никакви спомени за дългите и странни сънища, които знам, че съм имала.

трудно е да е есен, но да не е. да е зима, но да не е.
заставам с Точка до прозореца и гледаме фаровете и светлината по отсрещната кооперация, когато някоя кола завива.

най-хубавото вечер е сгушването. или по-скоро сутрин.

а, и новият на бон ивер е хубав.

неделя, 9 октомври 2011 г.

подслон

сънища.
неделя е и балканът е целият обвит в мъгла. събуждам се към 7 и 36 и започвам наум да си разказвам всички тези сънища. къщата ресторант, в която предлагат рибена чорба, много хубава, някъде по пътя между ябланица и бургас. била съм там. да. била съм. красива къща с тесни коридорчета и вити стълби и ниски тавани.
хубавото апартаментче на теди и диди, които заминават и ги питам дали техният хазяин няма да дава мястото под наем. големи дървени лавици с огромни книги с шарени корици. после теди се обажда да се сбогуваме и пита къде сме. с цвети съм. в кофи, казвам. някакво заведение, кояео тя ни е показала. после се появява някакъв човек, който ни снима. никон.
място с река, в която плуваме. оказва се, че имало змии, но не съм знаела и съм се гмуркала без страх.
чанта черна с рози. прекрасна е и много ми се иска да си я купя.
търся магазин, в който продават памперси. влизам в била, там се разминавам с моя бивша колежка. бебето е още малко. баба цани се грижи за него.



от http://breatheformeplease.tumblr

петък, 7 октомври 2011 г.

People Help The People

ново прелестно видео на Птицата. чакам с нетърпения целия албум.
Birdy - People Help The People



и нещо прелестно от http://teresa-q.blogspot.com/

неделя, 2 октомври 2011 г.

мин(ута е много)

Созопол, лято 2011
снимани със SONY digital













петък, 23 септември 2011 г.

една минута есен

защото язовирите
не са комини.
защото зимите
не са светлината на януари.
звездите са очите на слонове
от преди милион години.

кестенови листа разпилени по улиците
котки по прозорците
и морето покрито с есен.

неделя, 18 септември 2011 г.

пътуване към белия Юг









на гости на Шалала :)





петък, 16 септември 2011 г.

ято

девет имена се търкалят в съня ми
бездумни като влаково пространство между гари
като ято, което прегръща
като песен, която се връща.

петък, 9 септември 2011 г.

make me long for winter

в тези гори може да забравиш името си.
насред тревите засипани с мрак
и котки заспали по клоните
сякаш зимата прохожда в очите на самодиви.
омагьосани кръгове отнемат от дните ти
заравяш пръсти в земята под снеговете
докато ноктите ти придобият цвета на изсъхнали корени.
шумът от пробягващи сенки
и името
изречено наум.

понеделник, 29 август 2011 г.

чисти светлини

чисти светлини като златоснежни вени.

отхвърлям пространствата между приливи и залези
изчиствам с вдишване прахта от възглавници.
думите изговарят някакво скрито мълчание
зелено за откриване на минутите
синьо за вълнуване на секундите.

събота, 27 август 2011 г.

pockets full of stones








понеделник, 22 август 2011 г.

ЮлЯто

лято в Лиляче













Юли наднича през рамото ми












петък, 5 август 2011 г.

три или може би четири

М като Моби
.

http://desemba.tumblr.com/ просто се влюбих в този тъмблр блог. може и да е заради музиката, не само заради снимките.

М като Мусака (и като Море, ама то после)

и http://www.flickr.com/photos/parkerfitzgerald/

четвъртък, 4 август 2011 г.

и забраненото мечтание за есен.

скъсяване на пространствата с всяко препъване в корени.

пресипваш мислите си в стъклена бутилка
и ги разбъркваш с пръст.

някога е това което винаги ще помним
независимо студовете, летата и моретата.
като приковани в един несъществуващ момент
който е сега и никога
който е тук и никъде.
ветровете и светлината след осем
август и забраненото мечтание за есен.

понеделник, 25 юли 2011 г.

лЯто

сякаш е минала цяла вечност или цяло лято и на моменти е точно това усещане как е вече есен. плашещо, страшно и даже малко ужасяващо ми е в момента тази мисъл за идната учебна година. не, още не съм си преживяла лятото и не си го давам.

юни завърши с една прекрасна седмица във Варна. многоточки, точки, много и много точки. котки. хора. котки. мау. влак. море. кубо. мента. улици. диня. ДТ. село. зарзалии. баба. питки. враца.
казано на кратко (и не толкова) това е (:
три дълги (в края им вече изглеждащи не толкова) седмици в училище през 'би-трябвал-лятната-ваканция' не са най-хубавото нещо, особено когато мога да се разхождам по нагорещените улици на София. мау.

последните петък-събота-неделя са хубави толкова. гостуване в Ани и Мишел с китари, цигулка и междузвездни войни. навлизането в живота на хората е толкова интересно, колкото и гостуването в нови домове, което винаги съм обичала. двете заедно са още по-интересни :)

и взех, че си направих тъмблр блог с всички хубави неща, които намирам из интернет, плюс от време на време някоя и моя хубост :) http://all-the-questions.tumblr.com/
и май толкова. :)

сряда, 20 юли 2011 г.

почти като есен

приютяваш миналото си
и опаковаш всички въздишки.
вълните са притиснали миглите
и никога никога
мислите не ще да са същите.
предпочиташ думи вместо вятър
разпиляване вместо извинения
лица вместо гласове.

страдание ли е когато счупвам молива
късам нишките
и пропадам към светлото.

събота, 16 юли 2011 г.

without a word

способен е да си тръгне
без да каже дума
без да хвърли и поглед.
понякога се чудя
колко зими почиват в очите му.
като най далечната планета
над която не прелитат самолети
и дори рози не цъфтят.

сякаш се събуждам в нечий чужд дом
и гласът ми е само сянка
от градински фенери.
липсващият мирис на мащерка.
непознатите снимки по стените.
и всички думи изписани по ръцете ми.

Birdy - Without A Word

петък, 24 юни 2011 г.

сън в лятна нощ




All I need is a little sign

събота, 18 юни 2011 г.

dial М for Mусака

така де, спрях се на Бонобо за закуска. онази птица май й пускам опашката за известно време.
също тъй си намерих още една недовършена приказка, за която ама съвсем бях забравила. даже първите няколко реда хич не я и помнех.
опитах се да хвана съня си за опашката, но ми се изплъзна.
и имам ужасно силното желание да си отрежа косата.
ходи ми се боса и ми се снима цветно.
роклЯ.
прибира ми се към вкъщи. още не знам за кое В става дума със сигурност. вероятно(стно) и за двете.
и обожавам снимките на http://www.flickr.com/photos/maryna_kochetyga/

после после-пис мац пис пис пис (11.51)
точка тичка точка
варени яйца и краставичка
обичам как замръзналото маслото се разтапЯ по препечената филия
коса по пода. ножица. полетно и леко хФърчащо е така.
и дишам, дишам

петък, 17 юни 2011 г.

дишам

Birdy - Shelter (Official Video) (прелестно и безмълвно) (не спирам да я слушам от вчера)
www.youtube.com

(вдъхновена с малко море в очите)



сряда, 15 юни 2011 г.

.

всичко е въпрос на бавно съхранение -
жълто в зеленината
студ в дрехите
кръвта в очите.

вторник, 14 юни 2011 г.

нощем с птиците

рисува орехови очи
в които се оглеждат закъснели облаци.
синьото е сън
на бонбонено небе.
в лицата взирам се, за да те зърна.
пропукват звуците по свечеряване.

не се случват
нарочните случайности.
тези улици
които са ни разминавали -
кутии пълни с есенни листа.

неделя, 12 юни 2011 г.

или е друго

като дъга осеЯна от дъжд
като полЯна скрита в борови игли.
свЯн и пепел стрита между звуците
дихание и притискане на тъгата.

кестен с песен между пръстите.

обаЯние носи името на неделна вечер.
тишината между думите
закъснелият дъжд.
сбогуване или е друго.


Saint Saviour - Fallen Trees

петък, 10 юни 2011 г.

преследване на пеперуди

медийни изЯви :) http://litclub.com/library/nbpr/yanakopcheva/index.html

освен това на 25ти тоя месец в 19ч ще е откриването на многОточна еднот.чна изложба. за Варна става дума. ще съм там цяла седмица. (море)

бразилиРио обичам

и в очакване на новия албум на Bon Iver

а пък снощи с Точица си спинкахме заедно за първи път. аз - на лявата си буза. тя - с възглавница моята длан.

четвъртък, 9 юни 2011 г.

ветроходство

случва се понякога
прокарваш пръсти през магнитни бури сякаш е пролет в косите й
приспиваш облаците с песни за демони
изгризваш всички останали ябълки до настъпване на сушата
опитваш се да прикриеш бодлите, с които е пришивала очите ти
и леко пристъпваш от пръст на пръст

ръка в морето
кожа осеяна с черни петна

да, така се случва.
да бъдеш дъщеря и син
и тихата сутрин в завивките.

сряда, 8 юни 2011 г.

writing on the wall




майски хора и улици









нощем се случва нещо със хората
започват да дишат