приютяваш миналото си
и опаковаш всички въздишки.
вълните са притиснали миглите
и никога никога
мислите не ще да са същите.
предпочиташ думи вместо вятър
разпиляване вместо извинения
лица вместо гласове.
страдание ли е когато счупвам молива
късам нишките
и пропадам към светлото.
счупваш обвивката на стъкления си свят
ОтговорИзтриванеи есенни листа навяват болката на настоящето
гневът ти, който не лекува сърцето
и страховете как никога няма да проговориш.
защо не знеш да се грижиш за децата си
твои мисли и целия трепет на тялото.
извинения вместо действия
очаквания вместо живот.
всичко е такова, каквото си го направим.
особено измисленото.
Их, прекраснотиЙно! ^^ И второто осоообено ми е Мен! ;-) ^^
ОтговорИзтриване