събота, 29 януари 2011 г.

тъмнината

и така
прибирам снежинки във джоба си
стари вестници носни кърпички
и лай на куче в събота вечер
поглеждам назад тези стъпки
тази сянка пробягваща между лампите
и страхът ми от тъмното
понякога силно ми се вярва в чудовища
с козина нокти и зъби
които безшумни промъкват се
и променят света и живота ми.

замират думите ми
и само картини
които не бих могла да опиша
хиляди хиляди кадри
заснети без светлина

сряда, 26 януари 2011 г.

паЯжина

comeandgetme

перушинесто

януари кацнал на прозореца ми свил крила


петък, 14 януари 2011 г.

чаша шипков чай

кедълсът изми внимателно чашата, от която току що бе пийнал шипков чай, подсуши я с кърпата на синьо-зелени цветя, и я постави на третия рафт до купата за моркови.
кедълсите обичат да похапват моркови, но не едновременно с пиенето на шипков чай. всяко нещо с времето си, както казваше мама кедълс. след което поставяше купата с моркови на масата, поръсваше ги с орехови стърготини и викаше тогава още малкия кедълс за следобедна закуска.
малко по-късно, около три до четири превъртания и още толкова спускания по заледената пътека в ляво на къщата, бе времето за шипковия чай.
когато попорасна малко, кедълса вече сам ходеше за шипки. но по-рано мама кедълс никъде не го пускаше сам и затова той винаги взимаше със себе си заека Себастиан, който имаше леко разпорено ухо и кръпка под дясната предна лапа.

вчера кедълсът беше ходил за шипки. този път сам. Себастиан, вече стар заек с повече кръпки, обичаше да чете старите вестници, седнал на малкия фотьойл до камината. старата му платнена торба, в която съхраняваше всички изсушени плодове, бе започнала да се празни, а и времето си го биваше - снежните парцали тупваха тихо и насред тях червените шипкови плодове се забелязваха отдалече.

волните китове

нови хубости от Freelance Whales :)
Enzymes

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Ир+песен+лято=три






е някой който
знае как да приспива пеперуди а сутрин
вплита думите си в утринна мъгла
и полепва с капчиците по косите на тревата
знае да намери онова ухание което
прелъстява светулките сред горите в тъмна лятна вечер
е някой който е роден сред птиците
който пее спи и мисли
и носи в себе си морето

сряда, 5 януари 2011 г.

чер.вена

най-странният сън -
къща кораб
с петоъгълни прозорци
и всички останали сънища, които не помня и които тази година са още по-особени
и сънищата от последните две нощи на миналата година

и сълзите тази сутрин и уплахата

и малко по малко забравям зашо ме има