неделя, 28 февруари 2010 г.

sunny.com

много пролетно и слънчево и неделно
последният ден на февруари
точно
днес










вятър

дълбаех пълнолуние тази нощ
измислях си облаци и ветрове
и тази сутрин питам се
какъв ли е вятърът, който
рисува перестите облаци
по небето в последния ден на февруари

събота, 27 февруари 2010 г.

снимам

мислех си, че мога да пиша така. да мисля така. да съм така(ва). като видя нещо хубаво тези дни и си мисля, ама как не съмс е сетила, или, ама то е точно както си го мислех, ама го бях забравила. както когато пътувам в автобуса и ми хрумва някакво хайку, което си повтарям и повтарям, защото не ми се записва, и после го забравям. е, сещам се май по някое време, но вече не звучи толкова истинско, както като си го бях намислила.
като това за маргаритите и ланшната трева. и се чудех дали е пролет насред зима или зима насред пролет. и как хем е края на февруари, хем все едно вече е март.
снима ми се. ама много ми се снима.
снимат ми се:
ръце
пръсти
ходила
пръсти
коса
очи и устни
по отделно
хора и улици
витрини
емоции ми се снимат
емоции и светлина
и хорахорахора
.

петък, 26 февруари 2010 г.

вятърничавост

*
сиввам се на кълбо.
има хора, които
цял живот не полудяват.
що за живот
е това -
да не крещиш на себе си
на ум
да не поскачаш риташ викаш
да не мислиш безмислици
да нямаш онзи
лудешки пламък в очите
бос да не ходиш
по натрошени стъкла
да не обичаш
?
свивам се на кълбо
и се поклащам леко от вятъра.
някой ден
съвсем нескрито ще полудея.
*
*
*
триста хиляди разхвърляно мисли.
по пода, тавана
под масата и леглото
нарочно разпиляла ги е запълнила
цялата стая със тях
залепила звезди по прозорците
и мечти по вратата
в тъмното
чува шум от разпиляни листа
нашепва тихо, приканва вятъра
и нарича се вятърничава
от вихъра отнесена.

двеста хиляди ще отнеме от облаци
ще ги свие на кълбо
и ще ги изхвърли от терасата
(нещо като падение, падане, политане, влюбване).
сто хиляди ще останат точно тези които
най не са за мислене
тях не може да скрие
от тях не може да се скрие
от туптенето на сърцето си
щом той е във стаята
от треперенето на ръцете си
щом е близо до него
от трепкането на гласа си
когато му говори
от изпаряване на три пъти по
триста хиляди мисли
щом го погледне

четвъртък, 25 февруари 2010 г.

дом

Още не съм имала времевъзможността да поразгледам из предните два блога, а ето, че се появи и трети:
http://alia.tropot.net/

Няма да имам нет в новото вкъщи още два дена. Странно е усещането при пускането на компютъра вечер само за слушането на музика. Седенето е голямата кухня с книга и гледка към Витоша. Коридорите, които изминавам сутрин, за да стигна от стаята си към банята.
Толкова е хубаво.
Обичам вътрешната страна на вратата си
Масата
Килима
Столът, който се люлее
Тавана на гардероба, обсипан с разни неща, за които не намерих друго място
Всичко е толкова зелено и шарено
Щастливо самотно и обичащо и тъжно
И сънищата, сънищата...

събота, 20 февруари 2010 г.

ве-ли-ко-то-пре-мес-тва-не

Не е като да не е имало повече от седмица да нямам нет, но тъкмо сега са последните ми минути от ползването на нета в тази стая на това бюро. Новата зелена стая с люлеещ стол и голям прозорец гледащ към Витоша ще се появи след около два часа (може и да отнеме повече). Тамошният нет ще се появи някъде около сряда.
Вълнувам се. И в същото време ми е леко притеснено. (Като) Котките се привързват към местата, където живеят. Не обичам преместванията, макар че е хубавохубавооо.
По-голямата час от багажерите са прибрани по торбички, пликове, сакове, найлонови незнамкаквоси и тънъ.
И като за последно седнах да си изпия кафето тук и да поцъкам.
И покрай цъкцъкцък попаднах на два симпатични блога:

http://dodnes.blogspot.com/

http://denodada.blogspot.com/

дододоремифей
Ще си ги разгледам подробно идната седмица.

А за сега..
чао дами и господа.
Или иначе казана "Сбогом и благодаря за зеленото"

И е пролетпролетполееет

вторник, 16 февруари 2010 г.

някой ден ще се събудя

тези дни нещата
се случват точно както
(не) съм си ги мислила.
тоест случват се
не съвсем
или мисля си ги и после
'ненетакиванещанесеслучват'
примерно си мечтая да го срещна
и после зад ъгъла наистина
само че не съвсем
примерно си мечтая да го видя
и после вечерта наистина
само че не съвсем

или ако едикаквоси бях направила така
или пък инак
днес нямаше съвсем случайно
да се видим (да ме гледа)
да си говорим за коне и принцове
за как е любовта-вдигамрамене-а ти
за конете - аз
да си мисля, че всички
бели коне спят
и как тази третата курабия все пак
стигна
до човек с това име
и в крайна сметка
да се чувствам щастлива и самоуверена

в тази паралелна вселена
ми харесва как се случват нещата

неделя, 14 февруари 2010 г.

сънсънсън

..that was just a dream

съвсем такова е
или беше
или ще е
или аз се опитвам
да си втълпя
или опитвам се повече самия сън
да втълпя като реалност
втълпя
втълпя
втълпя
косата
ръцете
ръцете
ръцете

love me if you dare

I hurt myself again today
And, the worst part is there's no-one else to blame
..
Hold me, wrap me up
Unfold me (винаги съм си го припявала като unlock me)
I am small (но нали аз съм фея, ти-човек)
and needy (а това все ми звучи като needly или някой, който има нужда от помощ, нуждаещ се)
Warm me up
And breathe me (вдишайвдишайвдишай)

петък, 12 февруари 2010 г.

с очи на криле

Тъкмо преди малко, докато си се излежавах и май сънувах вогонска поезия.. Някъде преди или след това си мислех, че ако продължа да добавям линове към полето в дясно то няма да стигне място. И затова като си намеря нещо хубаво за разглеждане ще го слагам като нов пост.



ето тук:

http://benoitcourti.darqroom.com/gallery

Пролет, лято, есен, зима.. И пак пролет.

След тези два прекрасни филма бих искала да се появи и трети (за щастие) - София, обичам те
Малко ще е трудно и както Орлин каза "Ами направи си сама". За филм е рано (дори звучи невъзможно) да се говори, но винаги мога да направя фотографска експедиция на тази тема. Тъй че.. Това е нещо ново, което мисля да започна тези дни. Пролет, лято, есен, зима.. И пак пролет.
сий ю некст ийър



неделя, 7 февруари 2010 г.

06->07022010

чудя се дали наистина ще те заведа някога на снежна разходка

*(текст)примерно днес, ама да е преди 20"
*(текст)тогава 19:56 пак там"

protection

здрач

новолуние

затъмнение

зазоряване

среднощно слънце



разбърквам рими;
думи;
превръщам в слънчеви въздишки
синьооблачни послания,
отправени към приказни герои
измислени от мен в съня -
без лица;
сърца
туптящи в ритъма на водопади;
звездопади;

разбърквам нежностни магии
превръщам тишината във стихия.
любовни послания изпращам;
прегръщам;
във фея се превръщам...

("но нали
ти си фея
аз човек...")
с коси-треви
и очи-звезди.
коя съм аз
защо си ти
?

05.11.2006

сряда, 3 февруари 2010 г.

виелица

като струпано безразличие
пред прага на нечий дом
сякаш снежна виелица а сетне и снегорин
е навято точно пред входа
толкова е меко и някак уютно
примамливо да се скупча във него
да си направя тунели и малък безразличен мравуняк
да се скитам по тея измислени пътища
може би и дори да се изгубя
и точно когато
скачам засилвам се тъкмо преди
да се приземя на натрупаното
чува се като
прошумоляването на лист
от отгърната книга в тишината на
препълнена зала с четци
тихо като листата
които падат на есен тихо
като снегът който тупка по изсъхнали клони тихо
като нощта тихо
даже малко повече
точно тогава ти казваш хайде
да се обичаме
и цялото ми безразличие
отива на кино
в четвъртък от осем и половина

понеделник, 1 февруари 2010 г.

grey's anatomy

събират се снежинки
в малките долчинки между
ключиците и раменете й
свила е ръце пред гърдите си
в които тупти, трепти и живее
този мускул-сърце; аорти и вени
клапи капки предсърдие
сърдечен масаж, пристъп, ин-фаркт
екс-фаркт
и хиляди малки венички
по които кръвта й тече и се лее
потоцивпостоянно движение
от пръстите на лявата й ръка
покрай стомаха тазовите кости
надолу към бедрения мускул през него
до дясното стъпало и нагоре
до мозъчната кора покрай
онези малки долчинки
в които снежинките образували са
малко езерце или локва
зависи от размера
на очните ти ябълки или кивита
от това дали си
джудже пораснало до великан
или пък обратното.
дали няма някой ден да се пръсне сърцето й
от недостиг или предостиг на обич