мислех си, че мога да пиша така. да мисля така. да съм така(ва). като видя нещо хубаво тези дни и си мисля, ама как не съмс е сетила, или, ама то е точно както си го мислех, ама го бях забравила. както когато пътувам в автобуса и ми хрумва някакво хайку, което си повтарям и повтарям, защото не ми се записва, и после го забравям. е, сещам се май по някое време, но вече не звучи толкова истинско, както като си го бях намислила.
като това за маргаритите и ланшната трева. и се чудех дали е пролет насред зима или зима насред пролет. и как хем е края на февруари, хем все едно вече е март.
снима ми се. ама много ми се снима.
снимат ми се:
ръце
пръсти
ходила
пръсти
коса
очи и устни
по отделно
хора и улици
витрини
емоции ми се снимат
емоции и светлина
и хорахорахора
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар