виелица

като струпано безразличие
пред прага на нечий дом
сякаш снежна виелица а сетне и снегорин
е навято точно пред входа
толкова е меко и някак уютно
примамливо да се скупча във него
да си направя тунели и малък безразличен мравуняк
да се скитам по тея измислени пътища
може би и дори да се изгубя
и точно когато
скачам засилвам се тъкмо преди
да се приземя на натрупаното
чува се като
прошумоляването на лист
от отгърната книга в тишината на
препълнена зала с четци
тихо като листата
които падат на есен тихо
като снегът който тупка по изсъхнали клони тихо
като нощта тихо
даже малко повече
точно тогава ти казваш хайде
да се обичаме
и цялото ми безразличие
отива на кино
в четвъртък от осем и половина