вторник, 29 юни 2010 г.

дни

Яна е на работа
Някак е странно все едно да съм си вкъщи и все едно да не съм
Има моменти, когато тук наистина е като у дома и са хубави моментите. Може би ще ми липсва (много ще ми липсва) всичко тук.. някога.. ако..

Лятната ваканция е само ваканция за сега. Искам си лятото!
Преди две вечери окончателно затворих прозореца и даже си сложих допълнително одеяло, което после заместих с долнище на пижама.
Беше ми студено
По едно време си помислих, че съм проспала цялото лято и вече е октомври

Казах ли, че си искам лятото?!

Отгоре на всичко всички последни писания са някакви моментни проблясъци, които обаче осъзнавам, че не са мои. Само ей така написани и на другия ден все едно не съм ги писала аз.
И имам усещането, че съм забравила (изгубила) как се пишат приказки

Искам да правя интересни неща!
Хрумват ми някакви идеи и после...
Като например картичките и рисунките и фотографиите или поне декорирането на моята си стая
Няма ми го желанието и всичко се случва ей така.. Забравимо е, а искам да помня, да помня, да из-живявам
И другото..
Да О.

петък, 25 юни 2010 г.

lost my eye

има го


няма го


има го


няма го..

четвъртък, 24 юни 2010 г.

all i need

all she wants to do is love love love!

има радио(в)главата си
там постоянно свирукат птици
някакви щурчета а другите
хора говорят говорят този изпит как минал
онази врата как проскърцвала
на колко години е
нека чукна на дърво
чувате ли?...
опитва се да попита
ама не чувате ли птици от някъде?
понякога много е убедена
в това че другите не я виждат нито чуват
толкова свикнала е
никой да не й обръща внимание

сънува предната вечер
че пие мартини и вкусът
от първата глъдка
после от втората
трапчивото усещане на езика
точно преди да отхапе маслинката
прозрачността на чашата
леката соленост по устните
и пак е влюбена във вятъра

неделя, 20 юни 2010 г.

Paradise Circus

това се нарича да сънуваш много и на сутринта всичко да си спомняш и после всичко да забравиш
освен лошия сън, който е почти реалност
не искам да се случва




но пък ремиксите на масив от последния албум са повече от добро

It's unfortunate that when we feel a storm
we can roll ourselves over 'cause we're uncomfortable
oh where the devil makes us sin
but we like it when we're spinning in his grip.

Love is like a sin, my love
For the ones that feel it the most
Look at her with her eyes like a flame
She will love you like a fly will never love you, again

нямам търпение за 15 юли вече




снимамисеобичамисе

петък, 18 юни 2010 г.

странниквстраннастрана



сънувах, че говоря чудесно английски

когато чета някакви такива хубави блогове и сега си мисля как аз разбирам ако не всичко, то голяма част от написаното, просто защотото всички разбират английски поне донякъде. обаче от другата страна в повечето случаи нашите малки красиви буквички с нашите печатни думички изглеждат като чертички навързани на влакче и нищо повече.
обичам българските букви и българските думи
и как странник и страна звучат еднакво
и как единение е три думи в една
и как вечността е в човека
и как запетайките и точиците мога да ги слагам само когато си посикам
(но не е така (може би за съжаление)и в писането на дипломна работа)

иска ми се да поскитам малко насам-натам и да не мисля въобще ама какво ще е утре и какво ако...

Юли ме пита онзиден за моето момче и почти като Малкия петър [пс-защо ли съм го написала с голямо М и малко п] каза, но с по-различни думички, нима не ми е тъжно и самотно
или поне така чух, защото беше шумно и аз не обичам да ми повтарят (и да повтарям) смислени думи, защото почват да си губят смисъла (не че има безсмислени думи де)

има обаче думи които не звучат на човешките езици
като тези, китарните
но те са друга история

и вече трябва да се заема с главните букви, запетайките, точките и анализ и методи и изследване и дръндръндипломнастранниквстраннастрана

четвъртък, 17 юни 2010 г.

китарни слова



малки капки солени
морска вода по лицето му стича се
пръсти преплита
обвива с музика тишината
политат и звуците
оплитат нощта и обличат я
в китарни слова

footstep

по/стъпва сякаш
боса върви сред тревите и охлюви
къщите си изгубили в мрака пропълзват
между напуканите й пети
прибира полите за да може листенцата
и мравките по-лесно
да се покатерят нагоре до коленете
да гъделичкат
и да заспиват на сгъвката между
палеца и показалеца
на левия й крак

така по обед когато
вече обувките затискат пръстите
тя ги събува, маха подметките
и изтръсква няколко мравки
две светулки
един прозяващ се охлюв
и миналогодишен пясък

fell off the roof














събота, 12 юни 2010 г.

квадратЯна

моя скромна милост, която като беше на 5 не даваше на никой да я снима освен на баща ми. и така на всички снимки от детската на рождените ми дни гледам скомросано.
имаше един Гошко, баща му имаше мерцедес и аз го харесвах. толкова ми е разбирала главата на мене. колкото на Валери и Ани, които онзиден играеха на Снежанка и се целуваха по устата, а аз обяснявам "това е когато хората станат големи и се оженят". после пък Петко ме пита нямам ли си мъж. ама и деца ли нямама. а блок нямам ли си? "ама госпожо, ти си много самотна". и аз се чудя да се смея ли или..

така де
квадратЯна обича да позира:
от Мишо










и двенки от Влади:


сряда, 9 юни 2010 г.

визуалислушация

три филма + още един, които си харесах за гледане
три от са с Aaron Johnson, оказа се даже, че единият вече го имам свален и чакащ за гледане

Nowhere boy


The Greatest


Kick ass


Dummy



и.. две музики, които са повече от чудесни

Electrelane - 'To The East'


Seabear - Cold Summer



едит:
Nowhere boy е особено хубав. Харесах си това излъчване на Британия (някак тъй идва, не съвсем като Англия) от 60те. Светлината и цветовете са прекрасни. Точно като от лента с изтекъл срок на годност. Което ме побутва най-накрая да снимам с Канона, за който взех батерии онзиден + цветните филми, ама от тея дето после няма да ми кажат "Ми такива не можем да ви проявим, защото няма химия"

Kick Ass пък е суууупер якия филм. И саундтрака е убийствен. Толкова е комиксов, че чак не е. Костюмите обаче са като излези от страничките.

събота, 5 юни 2010 г.

улици













дни

Напоследък ми е толкова лятно и ваканционно. Имам усещането, че в мен съществуват две.. едното е момичешкото и волното и свободното и неангажираното, а другото е онова, което ходи на работа, което се кара на децата, което се притеснява. Понякога момичешкото се промъква в работния ми ден и започва да играе с момчетата на "това е маса, това е крокодил" и да ги чеше по гръбчетата. Друг път онази, притеснената, се обажда, не я й срам!, докато си пия кафето и ми разправя нещо за някаква дипломна работа. Уф!

Толкова неща ми се случват напоследък, че като ме пита "какво се случва с теб?" и аз "Ами нищо за разказване"

В четвъртък се изкачвах по онези стълби на метрото на Сердика, които толкова да не обичам и си спомних как преди време срещнах Е. точно там. После се разминахме на площада на езерото Ариана. Видах го в последния момент и мисля, че той не ме видя, или ако е, не ме "видя". Беше с нея. А моето сърчице направи за секунда хоп! и се преобърна през глава. После се поуспокои
Вчера (коетот беше петък) се чудех дали няма да видя Л и как скоро ще стане почти година и колко особено беше всъщност и колко хубаво можеше да бъде, само ако аз не бях аз. На път за училище го мернах да излиза от метрото с делфинската си опашка на гръб. Казах му тихишко мяу.
После вечерта ходих да свидетелствам на осиновяването или окотовяването. Малката и хубава Феа е при Галя (elfer), която после разбрах се познават с Пешо. Светът е малък. Жорецки пък се сдоби с малък калпазанин, за сега не му знам името. Дано се грижи добре за него (калпазанин за Ж.).
После пък очаквах да видя Мари-Мяу (това е като онези имена от рода на Мария-Антоането и тънъ), затова пък видях едно момче, което помня още от онзи концер на Насекомикс в АртКафе. Установих, че харесвам момчета с къдрави коси.
И все пак после я видях. В трамвая, който спираше на Попа и си помислих "Сега трамваят ще спре точно и няма да мога да огледам за Принца". Но я видях и си мяукахме тихичко през трамвайния прозорец - аз на тротоара, тя в червено. Много я обичам

Освен това бях на концерт на 1ви юни. То ест на два концерта - 1во на този в училище, от който си тръгнах по-рано, за да ида на този на Тивъри. Беше чудесно и видях един човек, който не познавам и който сънувах преди няколко вечери. Най-вероятно съм го мяркала по други мероприятия, може би на МяуМюзикФестивал предните четв/пет/съб в Борисовата (беше хубаво, а на третия ден се изплаших от дъжда). Но не съм толкова сигурна, колкото, че го сънувах. Чудно дали и той ме е сънувал.

Някой ден като няма повече Интернет всички тези думи ще са съвсем изчезнали, дано обаче поне си ги спомням.
Обичам да ми се случват спокойни хубави неща. Неща, които да ми обещават, че не е толкова зле да се живее, което си мисля напоследък и малко се разочаровам.

И има котешки и улични снимки. Но тях след малко :)