дни

Яна е на работа
Някак е странно все едно да съм си вкъщи и все едно да не съм
Има моменти, когато тук наистина е като у дома и са хубави моментите. Може би ще ми липсва (много ще ми липсва) всичко тук.. някога.. ако..

Лятната ваканция е само ваканция за сега. Искам си лятото!
Преди две вечери окончателно затворих прозореца и даже си сложих допълнително одеяло, което после заместих с долнище на пижама.
Беше ми студено
По едно време си помислих, че съм проспала цялото лято и вече е октомври

Казах ли, че си искам лятото?!

Отгоре на всичко всички последни писания са някакви моментни проблясъци, които обаче осъзнавам, че не са мои. Само ей така написани и на другия ден все едно не съм ги писала аз.
И имам усещането, че съм забравила (изгубила) как се пишат приказки

Искам да правя интересни неща!
Хрумват ми някакви идеи и после...
Като например картичките и рисунките и фотографиите или поне декорирането на моята си стая
Няма ми го желанието и всичко се случва ей така.. Забравимо е, а искам да помня, да помня, да из-живявам
И другото..
Да О.