сънувах, че говоря чудесно английски
когато чета някакви такива хубави блогове и сега си мисля как аз разбирам ако не всичко, то голяма част от написаното, просто защотото всички разбират английски поне донякъде. обаче от другата страна в повечето случаи нашите малки красиви буквички с нашите печатни думички изглеждат като чертички навързани на влакче и нищо повече.
обичам българските букви и българските думи
и как странник и страна звучат еднакво
и как единение е три думи в една
и как вечността е в човека
и как запетайките и точиците мога да ги слагам само когато си посикам
(но не е така (може би за съжаление)и в писането на дипломна работа)
иска ми се да поскитам малко насам-натам и да не мисля въобще ама какво ще е утре и какво ако...
Юли ме пита онзиден за моето момче и почти като Малкия петър [пс-защо ли съм го написала с голямо М и малко п] каза, но с по-различни думички, нима не ми е тъжно и самотно
или поне така чух, защото беше шумно и аз не обичам да ми повтарят (и да повтарям) смислени думи, защото почват да си губят смисъла (не че има безсмислени думи де)
има обаче думи които не звучат на човешките езици
като тези, китарните
но те са друга история
и вече трябва да се заема с главните букви, запетайките, точките и анализ и методи и изследване и дръндръндипломнастранниквстраннастрана
Няма коментари:
Публикуване на коментар