gone with the wind

В такива дни
Може само да си мечтаеш
Да бъдеш лист
Подхвърлян преобръщан и развихрян
От зимния вятър
С температура
Осемнадесет градуса
По целзий

Навярно листата
По принцип
Никога не достигат
Такива величини
Такива висоти
И само тези които
Които наесен
Забравили са се
Я по клони
Я попили с дъжда
В калта надълбоко
Когато е било Септември или Октомври
Че даже и малко Ноември
Те само
Сега политат
Високо, високо почти
Да достигнат облаците

В такива дни
Може само да завиждаш
На листата
Че дори и
На найлоновите торбички
Тъй високо
тъй безстрашно
където дори само една
птица не опъва крила

ветровито

С попътния вятър
На зимата
Пристигат
Тези малки
Пътуващи
Циркове
Които понякога
Скитат се из пустините
Или пък
Спускате се през комините
И всъщност появяват се там
Където все някой
Вярва, че има ги

Свиват
Като гнездо малка планета
Шумят и жумят
И жужат
И живеят
И светят

А нощем когато
Е студено и тъмно
И само вятърът зимен
Плющи в знамената
Може да видиш как
Цирковата палатка
Се свива на кравай
Леко помръдва и
Сякаш мрънка
Нещо мърмори
И мърка

очи вино и приказки

просто нещо
което нарисувах тези дни
когато едни цветни моливи
се изпречиха пред мен съвсем случайно (или не)



все тъй сънувам
сънувам
и сбъдвам ли
или измислям
сънищата си

the cat from the moon

синя планета
звезди и три луни.
попътен вятър отвежда ме
по бисерна пътека
в търсене
на най лунното съкровище
(с лапи муцуна и криле)

миг

издигам се
над клоните
ако успея
за миг поне
да се превърна в нежност
в мекост бяла
или във снежинка
от тази зима недочакана
тази зима тъй мечтана.
свивам пръсти, китки, лакти, рамене
сгушвам глава
изпъвам ръце
изпъвам рамене
(свивамизпъвамсвивамизпъвамсвивамизпъвам)
покълват ми криле
да ме понесат
издигнат над клоните
над земята и над обичта
за миг поне
за миг поне
да знам
че вече не си само мечта

my moon my man

така звездите си
подреждам на небето си
небосклон от
приказни души
и една
най вдъхновяваща и най
обичаща и най
блестяща
лунна


в очакване
на изгрев

Няколко неща, които бих..

...обичала

Когато седи в ъгъла на стаята. Седнал е на пода. Държи лист, химикалка и леко си припява
Когато се е подпрял на рамката на вратата на дясното си рамо, леко кръстосал крака в глезените, опънал ръце и бръкнал в джобовете на дънките си
Когато влиза в стаята
Как държи бутилка с малко останало в нея вино
Ръцете му
Тъмнтата му коса
Ръцете му
Пръстите
Когато ходи бос
Когато ме поглежда и леко се усмихва
Ръцете му

в очакване на сняг

толкова синьо
и бяло
съвсем като зима
съвсем като някой
който го има