вятърничавост

*
сиввам се на кълбо.
има хора, които
цял живот не полудяват.
що за живот
е това -
да не крещиш на себе си
на ум
да не поскачаш риташ викаш
да не мислиш безмислици
да нямаш онзи
лудешки пламък в очите
бос да не ходиш
по натрошени стъкла
да не обичаш
?
свивам се на кълбо
и се поклащам леко от вятъра.
някой ден
съвсем нескрито ще полудея.
*
*
*
триста хиляди разхвърляно мисли.
по пода, тавана
под масата и леглото
нарочно разпиляла ги е запълнила
цялата стая със тях
залепила звезди по прозорците
и мечти по вратата
в тъмното
чува шум от разпиляни листа
нашепва тихо, приканва вятъра
и нарича се вятърничава
от вихъра отнесена.

двеста хиляди ще отнеме от облаци
ще ги свие на кълбо
и ще ги изхвърли от терасата
(нещо като падение, падане, политане, влюбване).
сто хиляди ще останат точно тези които
най не са за мислене
тях не може да скрие
от тях не може да се скрие
от туптенето на сърцето си
щом той е във стаята
от треперенето на ръцете си
щом е близо до него
от трепкането на гласа си
когато му говори
от изпаряване на три пъти по
триста хиляди мисли
щом го погледне