сутрин е

красиви малки проблясъци есен такава, каквато трябва да бъде цял октомври. а е само малък остров насред снега, който го няма...почти.

сутрините по коперник със светлината между дърветата. спускането по моста на интерпред и сенките на колите пъплещи като малки играчки лего.
миризмата когато напъхаш цялата си муцуна в найлоновата торбичка със събрани от децата кестени, жълъди и листа. жълъдите са от жълъдово дърво.

колко съм скучна и строга и се чудя аз ли съм била наистина http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=143590

вечер пропадам в съня изведнъж и после нямам никакви спомени за дългите и странни сънища, които знам, че съм имала.

трудно е да е есен, но да не е. да е зима, но да не е.
заставам с Точка до прозореца и гледаме фаровете и светлината по отсрещната кооперация, когато някоя кола завива.

най-хубавото вечер е сгушването. или по-скоро сутрин.

а, и новият на бон ивер е хубав.