приковаване на ветровете
и как всяка сутрин пробиваш пространствата между сънища и реалност.
когато тишината на есента
прониква в кожата ти
и мисълта за отлетяване
не се е случвала.
сякаш притискаш прахта на земята към сърцето си
пробиваш малки дупки между пръстите
и вкореняваш всеки спомен.
надвисват върху ти земи, пустини и улици.
бели страници
и сенки пъплещи в тъмното.
Сенки в пустините няма,
ОтговорИзтриванебезкрайно слънце грее там
над тамошните улици, земи.