събота, 5 ноември 2011 г.

надвиснала земя

приковаване на ветровете
и как всяка сутрин пробиваш пространствата между сънища и реалност.
когато тишината на есента
прониква в кожата ти
и мисълта за отлетяване
не се е случвала.
сякаш притискаш прахта на земята към сърцето си
пробиваш малки дупки между пръстите
и вкореняваш всеки спомен.

надвисват върху ти земи, пустини и улици.
бели страници
и сенки пъплещи в тъмното.

1 коментар:

  1. Сенки в пустините няма,
    безкрайно слънце грее там
    над тамошните улици, земи.

    ОтговорИзтриване