стълби като храсти.
пресичаш годините - жарава осеяна с камъни.
кръстосваш ръце пред лицето си да предпазиш сякаш спомен за минали зими.
хората с които се разминавам привечер са само сенки на самотни човеци.
музиката скъсява дните.
жаравата посинява след преждевременното събуждане.
храстите те поглъщат до несвършване.
стъпка по стъпка,
цигари
и оглушели пустини.
Хей, йоу, ти да не пропуши? Опустели му и пустините, ако е така!
ОтговорИзтриване