случва се понякога
прокарваш пръсти през магнитни бури сякаш е пролет в косите й
приспиваш облаците с песни за демони
изгризваш всички останали ябълки до настъпване на сушата
опитваш се да прикриеш бодлите, с които е пришивала очите ти
и леко пристъпваш от пръст на пръст
ръка в морето
кожа осеяна с черни петна
да, така се случва.
да бъдеш дъщеря и син
и тихата сутрин в завивките.
Няма коментари:
Публикуване на коментар