сряда, 14 декември 2011 г.

"Ехото като въздушен спам"

може да пише за мъглата и за вятъра
за това как фаровете сутрин се губят в края на света
червените изчезват
жълтите връхлитат като котешки чудовища
вятъра се промушва през най-малките пролуки
между шала и якето
при скъсания връх на ръкавиците
прибира ръцете си в червеното
пристъпва
малки крачки утъпкват малък кръговрат
поглежда часовника си през половин минута
спотаява навътре в себе си въздишките
като ехо на отминали ветрове.

Няма коментари:

Публикуване на коментар