четвъртък, 4 август 2011 г.

и забраненото мечтание за есен.

скъсяване на пространствата с всяко препъване в корени.

пресипваш мислите си в стъклена бутилка
и ги разбъркваш с пръст.

някога е това което винаги ще помним
независимо студовете, летата и моретата.
като приковани в един несъществуващ момент
който е сега и никога
който е тук и никъде.
ветровете и светлината след осем
август и забраненото мечтание за есен.

2 коментара: