обичам те в теб

се влюбвам
докато върха на пръста ти
докоснал първо устните ти
допира кожата на лявата ми буза
и съвсем леко почти като вятър
докосваш косата ми отместваш я
от лицето ми
усмивката и после вечното
мълчание
а също и моята тишина
така влюбвам се и не зная
нуждата от обич
или нуждата от Теб
в този друг някой мой живот
тъй щастлива тази вечер
седиш до мен и ме докосваш -
устните на пръста
вятърът в косата

разнидуми, разниптици

"she can fall in love with someone, just by the way he's hugging her." (или почти същото е)

"The Space in Between."


(http://morelloblossom.deviantart.com/favourites/#/d21zecx)

a head full of sky

gonna live forever

някога ще просребреят косите ми
и всички усмивки които някога съм имала
ще бъдат изписани около устните ми
сълзите които някога съм плакала
ще проблясват в ъгълчетата на очите ми
и може би може би
тогава най сетне ще съм щастлива

protection

нещо красиво, нещо за обич

http://blog.annettepehrsson.se/




фигура
отдалечваща се във мъглата
така представям си
корицата на "и всички въпроси"

read out all their names

се разпада на хиляда парченца небе
по острите им ръбове стъпва и нарязва ходилата си на хиляда резки
потича кръвта по заснежените пътеки следвайки хиляда стъпки

и това предусещане
за хиляда несбъднати години

сънищата които ще сънува
още хиляда луни

и всички хиляда обаждания
които никога няма да изговори

приказка за стоедин

колко хиляди години
се побират в гардероба ми
и ме дебнат сутрин рано
в тъмното

и изскачат нощем призраци
на несбъднати животи
преследват ме в сумрака
на отключващата се врата

стряскам се
а денем рядко помня
всички нощни писъци
и счупени прозорци

мека сивота.
мъгливи мисли.

съботна квадратЯна

поларидЯна

аз те снимам, ти ме снимаш...

понякога съвсем не знам дали се връщам или отивам

тя каза "Правиш любов с битието си."
и съвсем така си е

И пиеш често чай, нали?
Паячетата зад пердето престават да те плашат.



(масив - prayer for england)

How To Destroy Angels

нима не умееш
да се вмъкваш под перата
да настръхнат и опадат като есенни листа
като вятър
да разпръснеш мислите на хиляди посоки
от топлината на южняка да се разтопи
даже белотата
да заплетеш и пръстите в конци
червена пяна и игличини въздишки
да вдишваш въздуха и притока на кръв и всяка мисъл
и във всеки сън да се простираш
от тъмнината до зори

така
унищожаваш ангели

she's up in the sky and the sky is fallin'

докато лети
върху й падат облаци
прегризва всички нишки
свързвали я с земното
и се впуска с вятъра
да гони птиците



(http://www.flickr.com/photos/nicoletierney/4861833707/sizes/z/in/photostream/)

в къщата на баба

баба се казва Янка, но всички я наричаме баба Ани
освен името, съм взела и професията й
като била млада и живеела на село всички я наричали Янка Даскалицата

друго, което разбрах тези дни е, че сънищата ми са еднакво реални без значение къде се намирам и не са (както си мислех) заради мястото. само тези във Враца от предните две нощи имаха повече привкус на мои спомени, само че още несбъднати

и след цяла вечност

~малко бъгава обработка заради уиндолс пикчър едитора :/

влак

кацане с приплъзване

момчето което рисува с лице
и всички погледи вперени в него
с черното мастило по ръцете му
малката драскотина до палеца
и вените с форма на море.
хората от скиците
черно-бели светлини
кадри запаметени в ума му.
проблясъци и шум и светлина.
и по устните му утринна мъгла.
(птица със зелено по крилата)

8

белезите по лявата ми ръка-
следа от молив на палеца
малката усмивка на кутрето.
целият ми живот от ляво на дясно.
младостта във показалеца ми
всичките ми имена в безимения пръст
и аз в средата - тук и сега -
бяло петно върху нокът.

8

сънищата ми - спомени
от чуждите ми животи

8

открий Ме

Някой ден,
открий ме, открий ме
Някой ден,
открий ме, открий ме

sладкиши

за всички поЖелали и оПитали :)

три пакета бисквиди (аз позлвах еверест два пакета какаови и един с мало) се натрошават на доооста ситно, към тях се прибавя малко по-малко от половин пакетче масло, какао и мляко, докато се получи смес подобна на тесто. това се разстила върху алуминиево фолио или целуфан или нещо от рода.
върху този кафяв блат се намазва бял, който е по-тънък и се прави от пудра захар и малко повече от половинка пакетче масло, хубаво разбъркани.
после цялото това чудо се навива на руло и се прибира в хладилника/камерата докато се стегне хубаво.
а после после се нарязва на парченца и се хапва в приятна компания :):)

зимна песен

Сънувах че съм близо до морето, виждам го ей там, отсреща. И казвам "Само да ида да го снимам, за последно, преди да си тръгна, каквото е красиво, есенно". И после Мишо се появи някак в съня и каза "Да не искаш да кажеш, че морето не е хубаво през зимата?!"
Сънувах някакви есенни алеи в парк, целите застлани с жлти листа.
Сънувах как с Цвети си обсъждаме последната серия на Стъклен дом, понеже вчера за първи път я гледах сама и беше странно да няма с кой да си казваме 'аууу знаех си че нещо такова ще се случи'.

Днес се очаква хубаво да е.
Сладък салам (специЯлно за Пешо), бисквитена торта с кисело мляко и сладко (да я направим с Дороти), кекс (да приготвим със Сирма), соленки (от Славина), тиквена баница (без орехи, специално за мен от Габи), плодове (от Цвети и Митко), чай и сладка изненада от Сирма :)
Освен това някакви още котки ще дойдат у дома :)

От вчера слушам всичките си песни, които включват думичката winter
Освен Walk with me Wait for me на Моби Мобс :)
Но те са достатъчно зимни и без да го има в името им.


8
заключване във сънищата
закопчаване на мечтите
8
http://shesinacoma.tumblr.com/post/1478667072

слънцето

ми липсва
сутрин за събуждане

обичам есенна София
когато в ранния следобед припича и като гущерче може да поемаш топлината и да си я съхраниш за най-дългата зима

и филмите с поука, които изглеждат толкова простички, обаче ако ги гледаш през очите на дете сигурно нищо не се разбира

и как очакваш да не те мисля завинаги по някакъв само мой си начин

дом

Дни
Облечени
във Мекота
и Котки
скрити в джоба на палто
и Сънища
завивани от вятър

пренасЯна

великото мое преселение

изведнъж всичкият ми Багаж (не, не онзи с многото крачета, който гледа страшно понякога) ми се струва толкова малко и после изведнъж се сещам, че не съм прибрала толкова още неща
искам да изхвърля половината
така и ще направя
или поне ще ги оставя тук и ще оставя Цвети да се отърве от тях наместо мен

тези дни се чувствам изпълнена с живот, обаче е малко сякаш само по повърхността
сънувам много и истински (отново), което може и да е хубаво, но повечето сънища са кошмарни и свързани с работа

мисля си, че е много по лесно да се разплачеш, за да покажеш силната емоция на радост.

чувствам се сякаш съм изгубила желанието си да снимам момента. всичко трябва да е огледано, намерено, харесано и тогава може би..

i need my monster*

тича

сТича се
по улиците, по паважа
после вдясно
покрай онова дърво
което зиме най-прилича на стихия

и тъй прилича
на онази пролет, през която
реките претопяват се във океани
в която птиците
прибират се в гнездата си
и прочитат своите изгубени писма.
и както лятоска понякога
слънцето се загнездява
във косите й
и снася вечер своите светулки
и сутрин пее със щурците в тишината.

и сякаш есен е
и листопада, цветовете привечер
мъглите
и замръзналата сутрин по тревата скреж...

се стича -
малки камъни забити във петите й.

в очакване на най-дългата зима

The Sun (feat. Nili) - Villeneuve

октомври

Вдишване.
Блестящи облаци,
кристален дъжд.
И вятър
който прекършва самодиви

...вятър
който погубва самодиви
*
Вдишване
на тишината рано утрин


~


време за вдишване
и време за приземяване
време за скитане нощем
и време за жарки сънища.
и съм друга
друга съм в тази минута.
в тази зима

е есен..

само веднъж в годината е един и същи час два пъти за последно в живота ни

lсиньоlлятоl

hunger

про-странство

космос, тук ли си сега?
тук съм и във теб мълча.
космос, имам кестен във косите
и между пръстите ми котка скита.
и сутрин рано вярвам в самодиви,
лилавокоси и красиви,
понякога летя наужким
търся есенните жълти круши,
и крия вятъра във шепи свити.
китарен звън на дъжд се сипе.

на разсъмване

сред жарта на последното лято
сред светлинните проблясъци
и ехо от препускащи коне
сред развихрянето на листа
и прах от корени
и есента прибрала в джоба си
и мислите скътала в дъното на облаци
прелита
момичето
с хиляда имена

аз

момичето
с хиляда имена

тексТури

Днес, понеже цяла седмица не съм на работа, мързелувах съвсем по истински. Не съм си показвала носа навън. Добре, де. Излъгах. Сутринта (сякаш е било преди сто лета) ходих до магазина за мляко и вафли, а после даже простирах.
(прострЯна)
Както и да е :) Реших, че е крайно време да се пробвам с ползването на текстури във ФШ. Намерих два хубави сайта, откъдето дръпнах няколко смахнато изглеждащи текстури, изгледах 3 от 5те минути видео урок за използването на текстури във ФШ и ето резултата.
Първата, разбира се, стана най-добре, защото имаше някаква (не знам каква, така и не успях да открия после точно) пост-обработка от Ради.
(Да, може би трябва в някакъв момент да опиша ходенето си до Варна в края на лятото. Кестени, котки, мишки, вятър, вълни и какво ли още не.)
Та.. Ето на :) Първи стъпки в текстурите, грозни и смешни, снимани са с Canon 350D (след ремонт е, подчертавам!) и някакъв 10мм, който Цвети домъкна онзи ден. Мързи ме сега да гледам какъв точно е, канонски е със сигурност обаче и не става на лентовия ми Канон, гадост.
ватевър..
:)





Тук май трябва да пробвам друга текстура. Не съм много сигурна все още :)