великото мое преселение
изведнъж всичкият ми Багаж (не, не онзи с многото крачета, който гледа страшно понякога) ми се струва толкова малко и после изведнъж се сещам, че не съм прибрала толкова още неща
искам да изхвърля половината
така и ще направя
или поне ще ги оставя тук и ще оставя Цвети да се отърве от тях наместо мен
тези дни се чувствам изпълнена с живот, обаче е малко сякаш само по повърхността
сънувам много и истински (отново), което може и да е хубаво, но повечето сънища са кошмарни и свързани с работа
мисля си, че е много по лесно да се разплачеш, за да покажеш силната емоция на радост.
чувствам се сякаш съм изгубила желанието си да снимам момента. всичко трябва да е огледано, намерено, харесано и тогава може би..
i need my monster*
Няма коментари:
Публикуване на коментар