неделя, 21 ноември 2010 г.

в къщата на баба

баба се казва Янка, но всички я наричаме баба Ани
освен името, съм взела и професията й
като била млада и живеела на село всички я наричали Янка Даскалицата

друго, което разбрах тези дни е, че сънищата ми са еднакво реални без значение къде се намирам и не са (както си мислех) заради мястото. само тези във Враца от предните две нощи имаха повече привкус на мои спомени, само че още несбъднати







1 коментар: