тича

сТича се
по улиците, по паважа
после вдясно
покрай онова дърво
което зиме най-прилича на стихия

и тъй прилича
на онази пролет, през която
реките претопяват се във океани
в която птиците
прибират се в гнездата си
и прочитат своите изгубени писма.
и както лятоска понякога
слънцето се загнездява
във косите й
и снася вечер своите светулки
и сутрин пее със щурците в тишината.

и сякаш есен е
и листопада, цветовете привечер
мъглите
и замръзналата сутрин по тревата скреж...

се стича -
малки камъни забити във петите й.