космос, тук ли си сега?
тук съм и във теб мълча.
космос, имам кестен във косите
и между пръстите ми котка скита.
и сутрин рано вярвам в самодиви,
лилавокоси и красиви,
понякога летя наужким
търся есенните жълти круши,
и крия вятъра във шепи свити.
китарен звън на дъжд се сипе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар