Събуждам се от котето, свило се на кравяй зад коленете ми. Опъвам крака и Тя изведнъж се стрелка към прозореца, почти забива муцунка в стъклото, а гълъбът невъзмутоми продължава да стои на перваза. Вдигам щората и над Балкана - измит от нощния дъжд, по-зелен от Пролетта - дъга. До сега не съм виждала дъга в 8 и 40 сутрин. Грабвам Сменичката и търча към терасата. Плочките са студени, стъпвам леко на пети, на пръсти, ребром на ходилата си.
И две нещица, хрумнали ми онзиден по пътя с влака за насам:
май.
вятър разпилява
сняг по паважа.
*
оглуша поляната
от толкова много
прецъфтели жълтурчета
Толкова да обичам Пролетта!
Няма коментари:
Публикуване на коментар