вървя си хрупам си ябълка качвам се в тролея сядам до прозореца напича ме слънцето и ето какви неща поникват в ума ми...толкова несвързано образни картини в мисълта ми (сега си го представям като част от нещо което съм знаела но съм забравила и си спомням само тези редове)
*
леката горчивост на костилките
и твърдата обвивка на зародиша
греховна ли е сладостта на вятъра
късахме ги незелени джанките
*
Няма коментари:
Публикуване на коментар