кедълсът изми внимателно чашата, от която току що бе пийнал шипков чай, подсуши я с кърпата на синьо-зелени цветя, и я постави на третия рафт до купата за моркови.
кедълсите обичат да похапват моркови, но не едновременно с пиенето на шипков чай. всяко нещо с времето си, както казваше мама кедълс. след което поставяше купата с моркови на масата, поръсваше ги с орехови стърготини и викаше тогава още малкия кедълс за следобедна закуска.
малко по-късно, около три до четири превъртания и още толкова спускания по заледената пътека в ляво на къщата, бе времето за шипковия чай.
когато попорасна малко, кедълса вече сам ходеше за шипки. но по-рано мама кедълс никъде не го пускаше сам и затова той винаги взимаше със себе си заека Себастиан, който имаше леко разпорено ухо и кръпка под дясната предна лапа.
вчера кедълсът беше ходил за шипки. този път сам. Себастиан, вече стар заек с повече кръпки, обичаше да чете старите вестници, седнал на малкия фотьойл до камината. старата му платнена торба, в която съхраняваше всички изсушени плодове, бе започнала да се празни, а и времето си го биваше - снежните парцали тупваха тихо и насред тях червените шипкови плодове се забелязваха отдалече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар