ненавременна

"чупливо е създаденото от живота отдаден в замяна на друг"


свиване на пръстите с притискане.
пукота на отминали животи, който се прокрадва зад завесите.
луната е с цвят на слива и смъртта е никога случайна, а навременна.
чупливо е създаването на живота

обирам косата си разпиляна по пода.
мекотата на първия лъч и как никога няма да сме същите


Civil Twilight - Letters From The Sky

(lyrics <3)

разнидуми, разниптици

"she can fall in love with someone, just by the way he's hugging her." (или почти същото е)

"The Space in Between."


(http://morelloblossom.deviantart.com/favourites/#/d21zecx)

открий Ме

Някой ден,
открий ме, открий ме
Някой ден,
открий ме, открий ме

про-странство

космос, тук ли си сега?
тук съм и във теб мълча.
космос, имам кестен във косите
и между пръстите ми котка скита.
и сутрин рано вярвам в самодиви,
лилавокоси и красиви,
понякога летя наужким
търся есенните жълти круши,
и крия вятъра във шепи свити.
китарен звън на дъжд се сипе.

да не забравя..

http://amanda-thomas.blogspot.com/

http://mila-loveology.blogspot.com/

http://garconil.tumblr.com/

http://www.flickriver.com/photos/visuallab/popular-interesting/

http://www.productionsleloi.com/

http://ameliaekhart.wordpress.com/

http://www.booooooom.com/

защото не обичам да ги "отмятквам"

"I like to hang out in museums cause I like the quality of the silence."

Казвам се Яна и съм на 25г.
Живея в София 90% от годината. Останалите 10 прекарвам във Враца при родителите си (или 85 на 15) :)

Обсебена съм от музиката
Обожавам котки, миризмата на нови чорапи и бели стени
Мечтая за къща с бели дъревени мебели
Фотографирам ;)
Пия студено мляко с нес само през лятото
Имам малка усмивка от линиите на ръката на лявото си кутре


https://www.blogger.com/comment.g?blogID=8057802476450185690&postID=3649714453154742890&isPopup=true

странниквстраннастрана

сънувах, че говоря чудесно английски

когато чета някакви такива хубави блогове и сега си мисля как аз разбирам ако не всичко, то голяма част от написаното, просто защотото всички разбират английски поне донякъде. обаче от другата страна в повечето случаи нашите малки красиви буквички с нашите печатни думички изглеждат като чертички навързани на влакче и нищо повече.
обичам българските букви и българските думи
и как странник и страна звучат еднакво
и как единение е три думи в една
и как вечността е в човека
и как запетайките и точиците мога да ги слагам само когато си посикам
(но не е така (може би за съжаление)и в писането на дипломна работа)

иска ми се да поскитам малко насам-натам и да не мисля въобще ама какво ще е утре и какво ако...

Юли ме пита онзиден за моето момче и почти като Малкия петър [пс-защо ли съм го написала с голямо М и малко п] каза, но с по-различни думички, нима не ми е тъжно и самотно
или поне така чух, защото беше шумно и аз не обичам да ми повтарят (и да повтарям) смислени думи, защото почват да си губят смисъла (не че има безсмислени думи де)

има обаче думи които не звучат на човешките езици
като тези, китарните
но те са друга история

и вече трябва да се заема с главните букви, запетайките, точките и анализ и методи и изследване и дръндръндипломнастранниквстраннастрана

footstep

по/стъпва сякаш
боса върви сред тревите и охлюви
къщите си изгубили в мрака пропълзват
между напуканите й пети
прибира полите за да може листенцата
и мравките по-лесно
да се покатерят нагоре до коленете
да гъделичкат
и да заспиват на сгъвката между
палеца и показалеца
на левия й крак

така по обед когато
вече обувките затискат пръстите
тя ги събува, маха подметките
и изтръсква няколко мравки
две светулки
един прозяващ се охлюв
и миналогодишен пясък

дни

Напоследък ми е толкова лятно и ваканционно. Имам усещането, че в мен съществуват две.. едното е момичешкото и волното и свободното и неангажираното, а другото е онова, което ходи на работа, което се кара на децата, което се притеснява. Понякога момичешкото се промъква в работния ми ден и започва да играе с момчетата на "това е маса, това е крокодил" и да ги чеше по гръбчетата. Друг път онази, притеснената, се обажда, не я й срам!, докато си пия кафето и ми разправя нещо за някаква дипломна работа. Уф!

Толкова неща ми се случват напоследък, че като ме пита "какво се случва с теб?" и аз "Ами нищо за разказване"

В четвъртък се изкачвах по онези стълби на метрото на Сердика, които толкова да не обичам и си спомних как преди време срещнах Е. точно там. После се разминахме на площада на езерото Ариана. Видах го в последния момент и мисля, че той не ме видя, или ако е, не ме "видя". Беше с нея. А моето сърчице направи за секунда хоп! и се преобърна през глава. После се поуспокои
Вчера (коетот беше петък) се чудех дали няма да видя Л и как скоро ще стане почти година и колко особено беше всъщност и колко хубаво можеше да бъде, само ако аз не бях аз. На път за училище го мернах да излиза от метрото с делфинската си опашка на гръб. Казах му тихишко мяу.
После вечерта ходих да свидетелствам на осиновяването или окотовяването. Малката и хубава Феа е при Галя (elfer), която после разбрах се познават с Пешо. Светът е малък. Жорецки пък се сдоби с малък калпазанин, за сега не му знам името. Дано се грижи добре за него (калпазанин за Ж.).
После пък очаквах да видя Мари-Мяу (това е като онези имена от рода на Мария-Антоането и тънъ), затова пък видях едно момче, което помня още от онзи концер на Насекомикс в АртКафе. Установих, че харесвам момчета с къдрави коси.
И все пак после я видях. В трамвая, който спираше на Попа и си помислих "Сега трамваят ще спре точно и няма да мога да огледам за Принца". Но я видях и си мяукахме тихичко през трамвайния прозорец - аз на тротоара, тя в червено. Много я обичам

Освен това бях на концерт на 1ви юни. То ест на два концерта - 1во на този в училище, от който си тръгнах по-рано, за да ида на този на Тивъри. Беше чудесно и видях един човек, който не познавам и който сънувах преди няколко вечери. Най-вероятно съм го мяркала по други мероприятия, може би на МяуМюзикФестивал предните четв/пет/съб в Борисовата (беше хубаво, а на третия ден се изплаших от дъжда). Но не съм толкова сигурна, колкото, че го сънувах. Чудно дали и той ме е сънувал.

Някой ден като няма повече Интернет всички тези думи ще са съвсем изчезнали, дано обаче поне си ги спомням.
Обичам да ми се случват спокойни хубави неща. Неща, които да ми обещават, че не е толкова зле да се живее, което си мисля напоследък и малко се разочаровам.

И има котешки и улични снимки. Но тях след малко :)