пренасЯна

великото мое преселение

изведнъж всичкият ми Багаж (не, не онзи с многото крачета, който гледа страшно понякога) ми се струва толкова малко и после изведнъж се сещам, че не съм прибрала толкова още неща
искам да изхвърля половината
така и ще направя
или поне ще ги оставя тук и ще оставя Цвети да се отърве от тях наместо мен

тези дни се чувствам изпълнена с живот, обаче е малко сякаш само по повърхността
сънувам много и истински (отново), което може и да е хубаво, но повечето сънища са кошмарни и свързани с работа

мисля си, че е много по лесно да се разплачеш, за да покажеш силната емоция на радост.

чувствам се сякаш съм изгубила желанието си да снимам момента. всичко трябва да е огледано, намерено, харесано и тогава може би..

i need my monster*

дни

Яна е на работа
Някак е странно все едно да съм си вкъщи и все едно да не съм
Има моменти, когато тук наистина е като у дома и са хубави моментите. Може би ще ми липсва (много ще ми липсва) всичко тук.. някога.. ако..

Лятната ваканция е само ваканция за сега. Искам си лятото!
Преди две вечери окончателно затворих прозореца и даже си сложих допълнително одеяло, което после заместих с долнище на пижама.
Беше ми студено
По едно време си помислих, че съм проспала цялото лято и вече е октомври

Казах ли, че си искам лятото?!

Отгоре на всичко всички последни писания са някакви моментни проблясъци, които обаче осъзнавам, че не са мои. Само ей така написани и на другия ден все едно не съм ги писала аз.
И имам усещането, че съм забравила (изгубила) как се пишат приказки

Искам да правя интересни неща!
Хрумват ми някакви идеи и после...
Като например картичките и рисунките и фотографиите или поне декорирането на моята си стая
Няма ми го желанието и всичко се случва ей така.. Забравимо е, а искам да помня, да помня, да из-живявам
И другото..
Да О.

уф!

понякога се чувствам толкова глупаво(а), че направо ме е срам от мене си!