Като цяло за 1ви път са ми се получили 12 от 12 кадъра, накои от които бих казала с много радващ ме резултат :)
Ето повечето:)
Показват се публикациите с етикет зима. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет зима. Показване на всички публикации
четвъртък, 8 март 2012 г.
София Декември 2011
Снимано с Пентакон шестичка ( на Драго) и старо Орво.
Като цяло за 1ви път са ми се получили 12 от 12 кадъра, накои от които бих казала с много радващ ме резултат :)
Ето повечето:)
Като цяло за 1ви път са ми се получили 12 от 12 кадъра, накои от които бих казала с много радващ ме резултат :)
Ето повечето:)
четвъртък, 29 декември 2011 г.
perfect sense
имитация.
спокойни са водите на езерото.
писък на чайка или внезапен порив на вятъра.
нека вземем в ръцете си този спомен.
стича се като кал между пръстите
като глина по кожата.
дивите вълни на морето
скривалище за мъртви останки.
вечният отлив
студените светлини
и сякаш това е краят на света.
събуждам всички свои демони.
копие на предишни животи
спокойни са водите на езерото.
писък на чайка или внезапен порив на вятъра.
нека вземем в ръцете си този спомен.
стича се като кал между пръстите
като глина по кожата.
дивите вълни на морето
скривалище за мъртви останки.
вечният отлив
студените светлини
и сякаш това е краят на света.
събуждам всички свои демони.
копие на предишни животи
сряда, 14 декември 2011 г.
"Ехото като въздушен спам"
може да пише за мъглата и за вятъра
за това как фаровете сутрин се губят в края на света
червените изчезват
жълтите връхлитат като котешки чудовища
вятъра се промушва през най-малките пролуки
между шала и якето
при скъсания връх на ръкавиците
прибира ръцете си в червеното
пристъпва
малки крачки утъпкват малък кръговрат
поглежда часовника си през половин минута
спотаява навътре в себе си въздишките
като ехо на отминали ветрове.
за това как фаровете сутрин се губят в края на света
червените изчезват
жълтите връхлитат като котешки чудовища
вятъра се промушва през най-малките пролуки
между шала и якето
при скъсания връх на ръкавиците
прибира ръцете си в червеното
пристъпва
малки крачки утъпкват малък кръговрат
поглежда часовника си през половин минута
спотаява навътре в себе си въздишките
като ехо на отминали ветрове.
четвъртък, 24 ноември 2011 г.
оглушели пустини
стълби като храсти.
пресичаш годините - жарава осеяна с камъни.
кръстосваш ръце пред лицето си да предпазиш сякаш спомен за минали зими.
хората с които се разминавам привечер са само сенки на самотни човеци.
музиката скъсява дните.
жаравата посинява след преждевременното събуждане.
храстите те поглъщат до несвършване.
стъпка по стъпка,
цигари
и оглушели пустини.
пресичаш годините - жарава осеяна с камъни.
кръстосваш ръце пред лицето си да предпазиш сякаш спомен за минали зими.
хората с които се разминавам привечер са само сенки на самотни човеци.
музиката скъсява дните.
жаравата посинява след преждевременното събуждане.
храстите те поглъщат до несвършване.
стъпка по стъпка,
цигари
и оглушели пустини.
сряда, 19 октомври 2011 г.
сутрин е
красиви малки проблясъци есен такава, каквато трябва да бъде цял октомври. а е само малък остров насред снега, който го няма...почти.
сутрините по коперник със светлината между дърветата. спускането по моста на интерпред и сенките на колите пъплещи като малки играчки лего.
миризмата когато напъхаш цялата си муцуна в найлоновата торбичка със събрани от децата кестени, жълъди и листа. жълъдите са от жълъдово дърво.
колко съм скучна и строга и се чудя аз ли съм била наистина http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=143590
вечер пропадам в съня изведнъж и после нямам никакви спомени за дългите и странни сънища, които знам, че съм имала.
трудно е да е есен, но да не е. да е зима, но да не е.
заставам с Точка до прозореца и гледаме фаровете и светлината по отсрещната кооперация, когато някоя кола завива.
най-хубавото вечер е сгушването. или по-скоро сутрин.
а, и новият на бон ивер е хубав.
сутрините по коперник със светлината между дърветата. спускането по моста на интерпред и сенките на колите пъплещи като малки играчки лего.
миризмата когато напъхаш цялата си муцуна в найлоновата торбичка със събрани от децата кестени, жълъди и листа. жълъдите са от жълъдово дърво.
колко съм скучна и строга и се чудя аз ли съм била наистина http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=143590
вечер пропадам в съня изведнъж и после нямам никакви спомени за дългите и странни сънища, които знам, че съм имала.
трудно е да е есен, но да не е. да е зима, но да не е.
заставам с Точка до прозореца и гледаме фаровете и светлината по отсрещната кооперация, когато някоя кола завива.
най-хубавото вечер е сгушването. или по-скоро сутрин.
а, и новият на бон ивер е хубав.
петък, 9 септември 2011 г.
make me long for winter
в тези гори може да забравиш името си.
насред тревите засипани с мрак
и котки заспали по клоните
сякаш зимата прохожда в очите на самодиви.
омагьосани кръгове отнемат от дните ти
заравяш пръсти в земята под снеговете
докато ноктите ти придобият цвета на изсъхнали корени.
шумът от пробягващи сенки
и името
изречено наум.
насред тревите засипани с мрак
и котки заспали по клоните
сякаш зимата прохожда в очите на самодиви.
омагьосани кръгове отнемат от дните ти
заравяш пръсти в земята под снеговете
докато ноктите ти придобият цвета на изсъхнали корени.
шумът от пробягващи сенки
и името
изречено наум.
четвъртък, 3 март 2011 г.
неделя, 27 февруари 2011 г.
събота, 19 февруари 2011 г.
.
странните и недовършени сънища, които имам тези дни във Враца:
много хора, лежащи на поляна осеяна с жълтурчета
празен апартамент, който може би е мой
и най-прекрасният стих, който някога съм писала
много хора, лежащи на поляна осеяна с жълтурчета
празен апартамент, който може би е мой
и най-прекрасният стих, който някога съм писала
събота, 29 януари 2011 г.
тъмнината
и така
прибирам снежинки във джоба си
стари вестници носни кърпички
и лай на куче в събота вечер
поглеждам назад тези стъпки
тази сянка пробягваща между лампите
и страхът ми от тъмното
понякога силно ми се вярва в чудовища
с козина нокти и зъби
които безшумни промъкват се
и променят света и живота ми.
замират думите ми
и само картини
които не бих могла да опиша
хиляди хиляди кадри
заснети без светлина
прибирам снежинки във джоба си
стари вестници носни кърпички
и лай на куче в събота вечер
поглеждам назад тези стъпки
тази сянка пробягваща между лампите
и страхът ми от тъмното
понякога силно ми се вярва в чудовища
с козина нокти и зъби
които безшумни промъкват се
и променят света и живота ми.
замират думите ми
и само картини
които не бих могла да опиша
хиляди хиляди кадри
заснети без светлина
сряда, 26 януари 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)