и така
прибирам снежинки във джоба си
стари вестници носни кърпички
и лай на куче в събота вечер
поглеждам назад тези стъпки
тази сянка пробягваща между лампите
и страхът ми от тъмното
понякога силно ми се вярва в чудовища
с козина нокти и зъби
които безшумни промъкват се
и променят света и живота ми.
замират думите ми
и само картини
които не бих могла да опиша
хиляди хиляди кадри
заснети без светлина
Няма коментари:
Публикуване на коментар