Показват се публикациите с етикет сънища. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сънища. Показване на всички публикации
събота, 10 март 2012 г.
неделя, 9 октомври 2011 г.
подслон
сънища.
неделя е и балканът е целият обвит в мъгла. събуждам се към 7 и 36 и започвам наум да си разказвам всички тези сънища. къщата ресторант, в която предлагат рибена чорба, много хубава, някъде по пътя между ябланица и бургас. била съм там. да. била съм. красива къща с тесни коридорчета и вити стълби и ниски тавани.
хубавото апартаментче на теди и диди, които заминават и ги питам дали техният хазяин няма да дава мястото под наем. големи дървени лавици с огромни книги с шарени корици. после теди се обажда да се сбогуваме и пита къде сме. с цвети съм. в кофи, казвам. някакво заведение, кояео тя ни е показала. после се появява някакъв човек, който ни снима. никон.
място с река, в която плуваме. оказва се, че имало змии, но не съм знаела и съм се гмуркала без страх.
чанта черна с рози. прекрасна е и много ми се иска да си я купя.
търся магазин, в който продават памперси. влизам в била, там се разминавам с моя бивша колежка. бебето е още малко. баба цани се грижи за него.
от http://breatheformeplease.tumblr
неделя е и балканът е целият обвит в мъгла. събуждам се към 7 и 36 и започвам наум да си разказвам всички тези сънища. къщата ресторант, в която предлагат рибена чорба, много хубава, някъде по пътя между ябланица и бургас. била съм там. да. била съм. красива къща с тесни коридорчета и вити стълби и ниски тавани.
хубавото апартаментче на теди и диди, които заминават и ги питам дали техният хазяин няма да дава мястото под наем. големи дървени лавици с огромни книги с шарени корици. после теди се обажда да се сбогуваме и пита къде сме. с цвети съм. в кофи, казвам. някакво заведение, кояео тя ни е показала. после се появява някакъв човек, който ни снима. никон.
място с река, в която плуваме. оказва се, че имало змии, но не съм знаела и съм се гмуркала без страх.
чанта черна с рози. прекрасна е и много ми се иска да си я купя.
търся магазин, в който продават памперси. влизам в била, там се разминавам с моя бивша колежка. бебето е още малко. баба цани се грижи за него.
от http://breatheformeplease.tumblr
петък, 16 септември 2011 г.
ято
девет имена се търкалят в съня ми
бездумни като влаково пространство между гари
като ято, което прегръща
като песен, която се връща.
бездумни като влаково пространство между гари
като ято, което прегръща
като песен, която се връща.
понеделник, 29 август 2011 г.
чисти светлини
чисти светлини като златоснежни вени.
отхвърлям пространствата между приливи и залези
изчиствам с вдишване прахта от възглавници.
думите изговарят някакво скрито мълчание
зелено за откриване на минутите
синьо за вълнуване на секундите.
отхвърлям пространствата между приливи и залези
изчиствам с вдишване прахта от възглавници.
думите изговарят някакво скрито мълчание
зелено за откриване на минутите
синьо за вълнуване на секундите.
четвъртък, 4 август 2011 г.
и забраненото мечтание за есен.
скъсяване на пространствата с всяко препъване в корени.
пресипваш мислите си в стъклена бутилка
и ги разбъркваш с пръст.
някога е това което винаги ще помним
независимо студовете, летата и моретата.
като приковани в един несъществуващ момент
който е сега и никога
който е тук и никъде.
ветровете и светлината след осем
август и забраненото мечтание за есен.
пресипваш мислите си в стъклена бутилка
и ги разбъркваш с пръст.
някога е това което винаги ще помним
независимо студовете, летата и моретата.
като приковани в един несъществуващ момент
който е сега и никога
който е тук и никъде.
ветровете и светлината след осем
август и забраненото мечтание за есен.
сряда, 20 юли 2011 г.
почти като есен
приютяваш миналото си
и опаковаш всички въздишки.
вълните са притиснали миглите
и никога никога
мислите не ще да са същите.
предпочиташ думи вместо вятър
разпиляване вместо извинения
лица вместо гласове.
страдание ли е когато счупвам молива
късам нишките
и пропадам към светлото.
и опаковаш всички въздишки.
вълните са притиснали миглите
и никога никога
мислите не ще да са същите.
предпочиташ думи вместо вятър
разпиляване вместо извинения
лица вместо гласове.
страдание ли е когато счупвам молива
късам нишките
и пропадам към светлото.
събота, 16 юли 2011 г.
without a word
способен е да си тръгне
без да каже дума
без да хвърли и поглед.
понякога се чудя
колко зими почиват в очите му.
като най далечната планета
над която не прелитат самолети
и дори рози не цъфтят.
сякаш се събуждам в нечий чужд дом
и гласът ми е само сянка
от градински фенери.
липсващият мирис на мащерка.
непознатите снимки по стените.
и всички думи изписани по ръцете ми.
Birdy - Without A Word
без да каже дума
без да хвърли и поглед.
понякога се чудя
колко зими почиват в очите му.
като най далечната планета
над която не прелитат самолети
и дори рози не цъфтят.
сякаш се събуждам в нечий чужд дом
и гласът ми е само сянка
от градински фенери.
липсващият мирис на мащерка.
непознатите снимки по стените.
и всички думи изписани по ръцете ми.
Birdy - Without A Word
петък, 24 юни 2011 г.
събота, 18 юни 2011 г.
dial М for Mусака
така де, спрях се на Бонобо за закуска. онази птица май й пускам опашката за известно време.
също тъй си намерих още една недовършена приказка, за която ама съвсем бях забравила. даже първите няколко реда хич не я и помнех.
опитах се да хвана съня си за опашката, но ми се изплъзна.
и имам ужасно силното желание да си отрежа косата.
ходи ми се боса и ми се снима цветно.
роклЯ.
прибира ми се към вкъщи. още не знам за кое В става дума със сигурност. вероятно(стно) и за двете.
и обожавам снимките на http://www.flickr.com/photos/maryna_kochetyga/
после после-пис мац пис пис пис (11.51)
точка тичка точка
варени яйца и краставичка
обичам как замръзналото маслото се разтапЯ по препечената филия
коса по пода. ножица. полетно и леко хФърчащо е така.
и дишам, дишам
също тъй си намерих още една недовършена приказка, за която ама съвсем бях забравила. даже първите няколко реда хич не я и помнех.
опитах се да хвана съня си за опашката, но ми се изплъзна.
и имам ужасно силното желание да си отрежа косата.
ходи ми се боса и ми се снима цветно.
роклЯ.
прибира ми се към вкъщи. още не знам за кое В става дума със сигурност. вероятно(стно) и за двете.
и обожавам снимките на http://www.flickr.com/photos/maryna_kochetyga/
после после-пис мац пис пис пис (11.51)
точка тичка точка
варени яйца и краставичка
обичам как замръзналото маслото се разтапЯ по препечената филия
коса по пода. ножица. полетно и леко хФърчащо е така.
и дишам, дишам
петък, 17 юни 2011 г.
дишам
Birdy - Shelter (Official Video) (прелестно и безмълвно) (не спирам да я слушам от вчера)
www.youtube.com
(вдъхновена с малко море в очите)
www.youtube.com
(вдъхновена с малко море в очите)
вторник, 14 юни 2011 г.
нощем с птиците
рисува орехови очи
в които се оглеждат закъснели облаци.
синьото е сън
на бонбонено небе.
в лицата взирам се, за да те зърна.
пропукват звуците по свечеряване.
не се случват
нарочните случайности.
тези улици
които са ни разминавали -
кутии пълни с есенни листа.
в които се оглеждат закъснели облаци.
синьото е сън
на бонбонено небе.
в лицата взирам се, за да те зърна.
пропукват звуците по свечеряване.
не се случват
нарочните случайности.
тези улици
които са ни разминавали -
кутии пълни с есенни листа.
неделя, 12 юни 2011 г.
или е друго
като дъга осеЯна от дъжд
като полЯна скрита в борови игли.
свЯн и пепел стрита между звуците
дихание и притискане на тъгата.
кестен с песен между пръстите.
обаЯние носи името на неделна вечер.
тишината между думите
закъснелият дъжд.
сбогуване или е друго.
Saint Saviour - Fallen Trees
като полЯна скрита в борови игли.
свЯн и пепел стрита между звуците
дихание и притискане на тъгата.
кестен с песен между пръстите.
обаЯние носи името на неделна вечер.
тишината между думите
закъснелият дъжд.
сбогуване или е друго.
Saint Saviour - Fallen Trees
сряда, 5 януари 2011 г.
чер.вена
най-странният сън -
къща кораб
с петоъгълни прозорци
и всички останали сънища, които не помня и които тази година са още по-особени
и сънищата от последните две нощи на миналата година
и сълзите тази сутрин и уплахата
и малко по малко забравям зашо ме има
къща кораб
с петоъгълни прозорци
и всички останали сънища, които не помня и които тази година са още по-особени
и сънищата от последните две нощи на миналата година
и сълзите тази сутрин и уплахата
и малко по малко забравям зашо ме има
събота, 18 декември 2010 г.
обичам те в теб
се влюбвам
докато върха на пръста ти
докоснал първо устните ти
допира кожата на лявата ми буза
и съвсем леко почти като вятър
докосваш косата ми отместваш я
от лицето ми
усмивката и после вечното
мълчание
а също и моята тишина
така влюбвам се и не зная
нуждата от обич
или нуждата от Теб
в този друг някой мой живот
тъй щастлива тази вечер
седиш до мен и ме докосваш -
устните на пръста
вятърът в косата
докато върха на пръста ти
докоснал първо устните ти
допира кожата на лявата ми буза
и съвсем леко почти като вятър
докосваш косата ми отместваш я
от лицето ми
усмивката и после вечното
мълчание
а също и моята тишина
така влюбвам се и не зная
нуждата от обич
или нуждата от Теб
в този друг някой мой живот
тъй щастлива тази вечер
седиш до мен и ме докосваш -
устните на пръста
вятърът в косата
сряда, 1 декември 2010 г.
read out all their names
се разпада на хиляда парченца небе
по острите им ръбове стъпва и нарязва ходилата си на хиляда резки
потича кръвта по заснежените пътеки следвайки хиляда стъпки
и това предусещане
за хиляда несбъднати години
сънищата които ще сънува
още хиляда луни
и всички хиляда обаждания
които никога няма да изговори
по острите им ръбове стъпва и нарязва ходилата си на хиляда резки
потича кръвта по заснежените пътеки следвайки хиляда стъпки
и това предусещане
за хиляда несбъднати години
сънищата които ще сънува
още хиляда луни
и всички хиляда обаждания
които никога няма да изговори
вторник, 30 ноември 2010 г.
приказка за стоедин
колко хиляди години
се побират в гардероба ми
и ме дебнат сутрин рано
в тъмното
и изскачат нощем призраци
на несбъднати животи
преследват ме в сумрака
на отключващата се врата
стряскам се
а денем рядко помня
всички нощни писъци
и счупени прозорци
мека сивота.
мъгливи мисли.
се побират в гардероба ми
и ме дебнат сутрин рано
в тъмното
и изскачат нощем призраци
на несбъднати животи
преследват ме в сумрака
на отключващата се врата
стряскам се
а денем рядко помня
всички нощни писъци
и счупени прозорци
мека сивота.
мъгливи мисли.
вторник, 23 ноември 2010 г.
How To Destroy Angels
нима не умееш
да се вмъкваш под перата
да настръхнат и опадат като есенни листа
като вятър
да разпръснеш мислите на хиляди посоки
от топлината на южняка да се разтопи
даже белотата
да заплетеш и пръстите в конци
червена пяна и игличини въздишки
да вдишваш въздуха и притока на кръв и всяка мисъл
и във всеки сън да се простираш
от тъмнината до зори
така
унищожаваш ангели
да се вмъкваш под перата
да настръхнат и опадат като есенни листа
като вятър
да разпръснеш мислите на хиляди посоки
от топлината на южняка да се разтопи
даже белотата
да заплетеш и пръстите в конци
червена пяна и игличини въздишки
да вдишваш въздуха и притока на кръв и всяка мисъл
и във всеки сън да се простираш
от тъмнината до зори
така
унищожаваш ангели
понеделник, 22 ноември 2010 г.
she's up in the sky and the sky is fallin'
докато лети
върху й падат облаци
прегризва всички нишки
свързвали я с земното
и се впуска с вятъра
да гони птиците
(http://www.flickr.com/photos/nicoletierney/4861833707/sizes/z/in/photostream/)
върху й падат облаци
прегризва всички нишки
свързвали я с земното
и се впуска с вятъра
да гони птиците
(http://www.flickr.com/photos/nicoletierney/4861833707/sizes/z/in/photostream/)
неделя, 21 ноември 2010 г.
в къщата на баба
баба се казва Янка, но всички я наричаме баба Ани
освен името, съм взела и професията й
като била млада и живеела на село всички я наричали Янка Даскалицата
друго, което разбрах тези дни е, че сънищата ми са еднакво реални без значение къде се намирам и не са (както си мислех) заради мястото. само тези във Враца от предните две нощи имаха повече привкус на мои спомени, само че още несбъднати
освен името, съм взела и професията й
като била млада и живеела на село всички я наричали Янка Даскалицата
друго, което разбрах тези дни е, че сънищата ми са еднакво реални без значение къде се намирам и не са (както си мислех) заради мястото. само тези във Враца от предните две нощи имаха повече привкус на мои спомени, само че още несбъднати
петък, 19 ноември 2010 г.
влак
кацане с приплъзване
момчето което рисува с лице
и всички погледи вперени в него
с черното мастило по ръцете му
малката драскотина до палеца
и вените с форма на море.
хората от скиците
черно-бели светлини
кадри запаметени в ума му.
проблясъци и шум и светлина.
и по устните му утринна мъгла.
(птица със зелено по крилата)
8
белезите по лявата ми ръка-
следа от молив на палеца
малката усмивка на кутрето.
целият ми живот от ляво на дясно.
младостта във показалеца ми
всичките ми имена в безимения пръст
и аз в средата - тук и сега -
бяло петно върху нокът.
8
сънищата ми - спомени
от чуждите ми животи
8
момчето което рисува с лице
и всички погледи вперени в него
с черното мастило по ръцете му
малката драскотина до палеца
и вените с форма на море.
хората от скиците
черно-бели светлини
кадри запаметени в ума му.
проблясъци и шум и светлина.
и по устните му утринна мъгла.
(птица със зелено по крилата)
8
белезите по лявата ми ръка-
следа от молив на палеца
малката усмивка на кутрето.
целият ми живот от ляво на дясно.
младостта във показалеца ми
всичките ми имена в безимения пръст
и аз в средата - тук и сега -
бяло петно върху нокът.
8
сънищата ми - спомени
от чуждите ми животи
8
Абонамент за:
Публикации (Atom)