скъсяване на пространствата с всяко препъване в корени.
пресипваш мислите си в стъклена бутилка
и ги разбъркваш с пръст.
някога е това което винаги ще помним
независимо студовете, летата и моретата.
като приковани в един несъществуващ момент
който е сега и никога
който е тук и никъде.
ветровете и светлината след осем
август и забраненото мечтание за есен.
много е хубаво
ОтговорИзтриванеБлагодаря :)
ОтговорИзтриване