Едно забравено Орво лайка-формат с кадри още от отдавна миналият септември (ако не и август). Снимани с лентовото Канон и 50/1.8
Котки от тук и от там. Малко Варна и повече София. И съвсем малко от Пловдив :)

пътуване към белия Юг

дишам

Birdy - Shelter (Official Video) (прелестно и безмълвно) (не спирам да я слушам от вчера)
www.youtube.com

(вдъхновена с малко море в очите)

ветроходство

случва се понякога
прокарваш пръсти през магнитни бури сякаш е пролет в косите й
приспиваш облаците с песни за демони
изгризваш всички останали ябълки до настъпване на сушата
опитваш се да прикриеш бодлите, с които е пришивала очите ти
и леко пристъпваш от пръст на пръст

ръка в морето
кожа осеяна с черни петна

да, така се случва.
да бъдеш дъщеря и син
и тихата сутрин в завивките.

утопиЯ

понякога е нужен цял един живот (или поне четвъртинка от него) за да обикнеш (морето)



отново имам онова усещане все едно съм проспала цялата пролет и цялото лято и отново е есен с привкус на зима. или само цяла една нощ и деня след нея и отново седя на светната лампа и котката се е сгушила на леглото и само шава с ухо.
не съм писала откакто пратих книгата. и нямам и желание (за момента само надявам се)
много ми се снима, но съм се затворила в тази стая, която вече не усещам съвсем като дом. искам новата ми стая да има прозорец, който да гледа към слънцето.

сега се чудя дали The Fountain не трябва да се гледа само през зимата или в късна есен

стъпки в пясъка