докосват тялото
покрито с мъх
тази прекрасност която
скрита(скита) сутрин в костите й
и същата тихост изпълваща
нощем завестите
вятърът и звездите
надничат блещукащи
порцелановите й устни
и крехкостта на копнежите
линията която се спуска
от малкия ръб под коляното
и стигаща
до кокалчето на без-имения й пръст
като лава искряща във тъмното
като светулка
затворена в буркан
Няма коментари:
Публикуване на коментар