напоследък съм преливаща с думи, които понякога са свързани, понякога не толкова, понякога само почти..
тези дни сънувах: черна коза; аз, стояща в някакви треви, които ме гъделичкат по краката; поляна, на която съм изнесла стол и децата, играещи около мен; прашен таван с под от пробити дъски, където някой живее; и други.
и имам някакви желания за морето на пролет, където няма толкова зелено, в което съм влюбена сега, но има песъчинки между пръстите.
мечтание за лято.
скриваш възлите - заплетени осморки.
във мрежите ти вместо риби - дъжд.
прошепвайки "морето се копнее наведнъж"
взето от http://fraeuleinzucker.blogspot.com/
а, и за малко да забравя
polaroid-love
може би скоричко ще имам най-накрая мечтаният полароид.
нещата винаги се случват по най-прекрасният начин
просто го осъзнаваме малко след като вече сме го знаели
Няма коментари:
Публикуване на коментар