уф!

понякога се чувствам толкова глупаво(а), че направо ме е срам от мене си!

love the sound of

докато преспите бял пух
затрупват вратата и вятърът
нахлува
през процепите и ключалките
прескача котката
отваря прозореца
и хуква
да гони нощта

screaming: L-O-V-E

и миришеше на маргарити и имаше роса в тревите

и краката ми се свиваха във коленете
като в мига преди да полетя
като в мига преди да заспя
...




(размяната на книги вчера приключи с много забавна фото-сесия - търкаляне по главната дъждовна поляна в Борисовата) :)
(сърцето ми все още прави туп-туп, пеперудите в стомаха просто били заспали)

пясъчна буря

ще сънувам пясъци сега
и призраци увити
в сламени пера
и ябълки и
нощна буря.
светът върти се
наобратно.
в сърцето ми се крие мъничко
ключенце златно.
ела да ти прошепна тайна
как пътува се във времето
ифиуууу
ела да ти прошепна тайна
как пътува се във времето
ифиуууу
най-хубавите приказки завършвали оттам
където тяхното начало е.
и затова сега
пясъци и принцове.
само че в съня

вратите

хей, Джими,
избърши тези луни от лицето си
гледай, облаци, буря в небето е.
красиво ли казваш?, не чувам
хайде, Джими, има толкова много
поеми
и всички разказват за вълците.
има охлюви по перваза
и стъкла във обувките ми.
днес, днес е денят, в който
ще се срещнем, Джими,
помни ми думата,
това е песента за гущерите,
в която всичко е възможно.
хайде, избърши вече тези луни
колко вълци по тях вият.
вярваш ли,
има градина с цветя
и в нея се крият звездите.

into dust

родената в сряда
протяга ръцете си винаги
когато излъже се
че може да лети
после тихо присяда в полите на огъня
и вярва в светулки насред зима

родената в сряда е мъничко смахната
играе на криеница със вятъра
всеки вторник привечер
само когато е юли
и петите й са издрани
от шипковия храст

родената в сряда
говори със лудите
седи на брега и се прави че спи
заравя пръсти във пясака
преструва се че я боли
после пак тихо примъква се
под осем юргани
постлани от зимата

и капката кръв
която се стича по кожата на крака й
в три след третия ден на третия ден

буркан светлина

керамични ръцете й
докосват тялото
покрито с мъх
тази прекрасност която
скрита(скита) сутрин в костите й
и същата тихост изпълваща
нощем завестите
вятърът и звездите
надничат блещукащи

порцелановите й устни
и крехкостта на копнежите

линията която се спуска
от малкия ръб под коляното
и стигаща
до кокалчето на без-имения й пръст
като лава искряща във тъмното
като светулка
затворена в буркан

Май

какво друго? - сняг
дъжд и сладолед
или пухчетата колко са красиви
на същото почти онова място където някога
преди две години може би ако не и три да са били
стояхме с Юли тогава все още malak_princ и откривахме как
под кестените нацъфтели през ноември
няколко снежинки приближават и никой друг
не бе ги забелязал
и днес
събират се на купчинка и лепят се по подметките
разнасят се като снежинки в зимна виелица
'виж само тополата колко..'
и гигантските капки вертикално тупват във локвите
и хората без чадърите младите хора които сякаш цяла зима
са спали зимен сън като малките насекоми
плъзнали са сега по улиците на София
по Шишман Графа и шести Септември
и всички тези любими места по които обичам да скитам
толкова че когато се прибера да събуя обувките и да усетя стъпалата си как пулсират

Май
означава
Живот

проблясъци

напоследък съм преливаща с думи, които понякога са свързани, понякога не толкова, понякога само почти..

тези дни сънувах: черна коза; аз, стояща в някакви треви, които ме гъделичкат по краката; поляна, на която съм изнесла стол и децата, играещи около мен; прашен таван с под от пробити дъски, където някой живее; и други.

и имам някакви желания за морето на пролет, където няма толкова зелено, в което съм влюбена сега, но има песъчинки между пръстите.
мечтание за лято.


скриваш възлите - заплетени осморки.
във мрежите ти вместо риби - дъжд.

прошепвайки "морето се копнее наведнъж"


взето от http://fraeuleinzucker.blogspot.com/


а, и за малко да забравя

polaroid-love

може би скоричко ще имам най-накрая мечтаният полароид.

нещата винаги се случват по най-прекрасният начин
просто го осъзнаваме малко след като вече сме го знаели

сутрин

Събуждам се от котето, свило се на кравяй зад коленете ми. Опъвам крака и Тя изведнъж се стрелка към прозореца, почти забива муцунка в стъклото, а гълъбът невъзмутоми продължава да стои на перваза. Вдигам щората и над Балкана - измит от нощния дъжд, по-зелен от Пролетта - дъга. До сега не съм виждала дъга в 8 и 40 сутрин. Грабвам Сменичката и търча към терасата. Плочките са студени, стъпвам леко на пети, на пръсти, ребром на ходилата си.


И две нещица, хрумнали ми онзиден по пътя с влака за насам:

май.
вятър разпилява
сняг по паважа.

*

оглуша поляната
от толкова много
прецъфтели жълтурчета



Толкова да обичам Пролетта!

Atonement

find you
love you
marry you

come back to me. come back..

притиска тази омачканма снимка
бялата къща със сини прозорци
тъй близо до сърцето тъй
близо до реалността
още няколко секунди
още няколко морета
докато завърне се
чака този кораб който
ще го отведе обратно
ще го отведе обратно
скита по пясъка събува обувките си
песъчинките се забиват между ноктите
граничната линия на брега и вълните
намокря панталона
чака вятъра да отнесе болката
и кървящото сърце което
все още тупти и копнее
завръщането

тролейбусни истории

вървя си хрупам си ябълка качвам се в тролея сядам до прозореца напича ме слънцето и ето какви неща поникват в ума ми...толкова несвързано образни картини в мисълта ми (сега си го представям като част от нещо което съм знаела но съм забравила и си спомням само тези редове)

*
леката горчивост на костилките
и твърдата обвивка на зародиша
греховна ли е сладостта на вятъра
късахме ги незелени джанките
*