СофияЕсен със SKENA 35mm с Кодак или Центуриа 100

оглушели пустини

стълби като храсти.
пресичаш годините - жарава осеяна с камъни.
кръстосваш ръце пред лицето си да предпазиш сякаш спомен за минали зими.

хората с които се разминавам привечер са само сенки на самотни човеци.

музиката скъсява дните.
жаравата посинява след преждевременното събуждане.
храстите те поглъщат до несвършване.
стъпка по стъпка,
цигари
и оглушели пустини.

надвиснала земя

приковаване на ветровете
и как всяка сутрин пробиваш пространствата между сънища и реалност.
когато тишината на есента
прониква в кожата ти
и мисълта за отлетяване
не се е случвала.
сякаш притискаш прахта на земята към сърцето си
пробиваш малки дупки между пръстите
и вкореняваш всеки спомен.

надвисват върху ти земи, пустини и улици.
бели страници
и сенки пъплещи в тъмното.