сряда, 1 септември 2010 г.

никой

да не забравя:
как изглежда морето нощем
какъв е вкусът на дивите къпини
как звучи вятърът пуснат на свободно
къде се крият светулките през зимата
колко есенни листа може да побере една кибритена кутия
и всички възможни животи
които някога съм имала или ще имам.
да не забравя
как звучи гласът на птиците
как полюшват се дърветата
как щурците пеят в мрака
и как звучат китарите
докато теб те няма.

4 коментара:

  1. прекрасно ееее, което си написала но мисля си че всичко това, а и още един милион неща, не може да се забравии н и к о г а, където и да се намира това никога, така или иначе, ииии затова - ту ду листа...сам по себе си би трябвало да бъде забравен.;)

    защотуууу ние нямаме нужда от спомен за спомена...нали ? ;)

    ПП китарата е яка.Няма по-красив звук от акустичната китара.Дори и в най-простите и акорди.Ще си я сложа в римайнд листа...

    ОтговорИзтриване
  2. о, забравят се, дори сега
    сякаш.. като потъваш в тълпата, спомените ти остават на повърхността

    а китарата е повече от яка :) гледай филма

    ОтговорИзтриване