тексТури

Днес, понеже цяла седмица не съм на работа, мързелувах съвсем по истински. Не съм си показвала носа навън. Добре, де. Излъгах. Сутринта (сякаш е било преди сто лета) ходих до магазина за мляко и вафли, а после даже простирах.
(прострЯна)
Както и да е :) Реших, че е крайно време да се пробвам с ползването на текстури във ФШ. Намерих два хубави сайта, откъдето дръпнах няколко смахнато изглеждащи текстури, изгледах 3 от 5те минути видео урок за използването на текстури във ФШ и ето резултата.
Първата, разбира се, стана най-добре, защото имаше някаква (не знам каква, така и не успях да открия после точно) пост-обработка от Ради.
(Да, може би трябва в някакъв момент да опиша ходенето си до Варна в края на лятото. Кестени, котки, мишки, вятър, вълни и какво ли още не.)
Та.. Ето на :) Първи стъпки в текстурите, грозни и смешни, снимани са с Canon 350D (след ремонт е, подчертавам!) и някакъв 10мм, който Цвети домъкна онзи ден. Мързи ме сега да гледам какъв точно е, канонски е със сигурност обаче и не става на лентовия ми Канон, гадост.
ватевър..
:)





Тук май трябва да пробвам друга текстура. Не съм много сигурна все още :)

Universe closed. Use rainbow.

да разлаем кучетата искаш
мини тогава да събираш
изоставените котешки опашки
свити на кравай нейде
до кофите за боклук
там под нападалата шума
на наближаващата есен се крие
кестеновият прах на изминалото лято
събери го в шепа и викни
на помощ вятъра
разпръснете го по улицата по стените
на блоковете къщите и офис сградите
най вече
под жълтите петна от уличните лампи
навярно някой ала не и аз би казал
че приличало му на звезди
и после
после
легни на тротоара и нека
косата ти да се вплете между напуканите плочки
пей песен с много думи
и си спомняй чучулигите

Сънят ми е пощенски плик в ръцете на дядо

отнеси
ръцете ми
откъсни
косите ми
превърни
във пепел
тази пустота
скрий очите
от прахта
на времето
и обвий ме
в морска буря.


тъй бели
звездите са
нощем
когато залепяш
ги по стените ми
бели и
мъничко
розови
скрий
ги
дори
от мен самата
на ламаринени закачалки
и
дървени
легла
и толкова много книги, рисунки и музика



лист лавандула
ярък
лято летя
прелитам лилия
ладия лодка лятоска
лотус прямота
балони
милея

so..

не съм го изживала още това лято.
нe съм.
макар и толкова наситено с обич и мечти и всичкото това море и всичкото това всичко.
и липсват ми вече дните да се събудя и да имам да скитам по улиците
да снимам
да търся котки
да бъда себе си.
насила се опитвам да намеря желанието си за новата учебна година.
знам, знам, че я има обичта към децата, но все още е потънала някъде в морските дълбини.

и се усещам толкова, толкова..

млнхл

.ме.стата, по които сме скитали
с.ла.ната, която ни е събуждала
и как ти.хо.
.ли.стата
сп.я.т

380 дни после

по-хубаво не мога да го опиша
най-хубавите съботонеделя за това лято - в края на лятото. съвсем сбогуване.
лавандула и малинови храсти.

"...
и разходки с котки
завъртули чайки кораби пристанища
и таканататък

десет дни по-късно
разхожда се боса
от едната стая в другата
истръсква всичките си обувки
от пясъка
току виж заприличало
поне малко на плаж"
..

никой

да не забравя:
как изглежда морето нощем
какъв е вкусът на дивите къпини
как звучи вятърът пуснат на свободно
къде се крият светулките през зимата
колко есенни листа може да побере една кибритена кутия
и всички възможни животи
които някога съм имала или ще имам.
да не забравя
как звучи гласът на птиците
как полюшват се дърветата
как щурците пеят в мрака
и как звучат китарите
докато теб те няма.