180 минути самота

сивее небето
и залепват очите ми
от тази
почти есенна
светлина.
шумът на колите на хората и
на птиците
и този град в който
винаги сме се срещали.
снежинките
зимния дъжд
мостовете и тротоарите
и теб
който вече те няма.