уф!

понякога се чувствам толкова глупаво(а), че направо ме е срам от мене си!

love the sound of

докато преспите бял пух
затрупват вратата и вятърът
нахлува
през процепите и ключалките
прескача котката
отваря прозореца
и хуква
да гони нощта

screaming: L-O-V-E

и миришеше на маргарити и имаше роса в тревите

и краката ми се свиваха във коленете
като в мига преди да полетя
като в мига преди да заспя
...




(размяната на книги вчера приключи с много забавна фото-сесия - търкаляне по главната дъждовна поляна в Борисовата) :)
(сърцето ми все още прави туп-туп, пеперудите в стомаха просто били заспали)

пясъчна буря

ще сънувам пясъци сега
и призраци увити
в сламени пера
и ябълки и
нощна буря.
светът върти се
наобратно.
в сърцето ми се крие мъничко
ключенце златно.
ела да ти прошепна тайна
как пътува се във времето
ифиуууу
ела да ти прошепна тайна
как пътува се във времето
ифиуууу
най-хубавите приказки завършвали оттам
където тяхното начало е.
и затова сега
пясъци и принцове.
само че в съня

вратите

хей, Джими,
избърши тези луни от лицето си
гледай, облаци, буря в небето е.
красиво ли казваш?, не чувам
хайде, Джими, има толкова много
поеми
и всички разказват за вълците.
има охлюви по перваза
и стъкла във обувките ми.
днес, днес е денят, в който
ще се срещнем, Джими,
помни ми думата,
това е песента за гущерите,
в която всичко е възможно.
хайде, избърши вече тези луни
колко вълци по тях вият.
вярваш ли,
има градина с цветя
и в нея се крият звездите.

into dust

родената в сряда
протяга ръцете си винаги
когато излъже се
че може да лети
после тихо присяда в полите на огъня
и вярва в светулки насред зима

родената в сряда е мъничко смахната
играе на криеница със вятъра
всеки вторник привечер
само когато е юли
и петите й са издрани
от шипковия храст

родената в сряда
говори със лудите
седи на брега и се прави че спи
заравя пръсти във пясака
преструва се че я боли
после пак тихо примъква се
под осем юргани
постлани от зимата

и капката кръв
която се стича по кожата на крака й
в три след третия ден на третия ден

буркан светлина

керамични ръцете й
докосват тялото
покрито с мъх
тази прекрасност която
скрита(скита) сутрин в костите й
и същата тихост изпълваща
нощем завестите
вятърът и звездите
надничат блещукащи

порцелановите й устни
и крехкостта на копнежите

линията която се спуска
от малкия ръб под коляното
и стигаща
до кокалчето на без-имения й пръст
като лава искряща във тъмното
като светулка
затворена в буркан