най-накрая е пролет. след леките прекъсвания. събудих се още в 7 и .. 38 като че ли. хоподскок да си доподреждам багажите, които сякаш нямат свършване. новото ми дом се намира на оборище, където може и да съм си мечтала да живея. траЯна е името на собственичката, но не я наричат така. наричат я джуси. живяла е известно време в хималаите, племенничката й е яна букова (да, онази яна букова), а освен това блузата на брокерката беше с котви и красиви м-та. ннс. нали..
хрумна ми, че "най-сетне" звучи по-хубаво(и по-подходящо) от "най-накрая". защото, всъщност, след това идва друго и пролетта не е най-накрая.
скоро май не съм писала. може пък да пиша май. тогава пак ще е пролет.
хубаво е.
снимам. хм. новата ми прекрсаност натежава в чантата. желязна е и в буквалния и в другия смисъл.
свируук свирук пиук птиците навън.
довиждане хубава къщичка и тераска, на която стъпих само веднъж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар