лЯто

сякаш е минала цяла вечност или цяло лято и на моменти е точно това усещане как е вече есен. плашещо, страшно и даже малко ужасяващо ми е в момента тази мисъл за идната учебна година. не, още не съм си преживяла лятото и не си го давам.

юни завърши с една прекрасна седмица във Варна. многоточки, точки, много и много точки. котки. хора. котки. мау. влак. море. кубо. мента. улици. диня. ДТ. село. зарзалии. баба. питки. враца.
казано на кратко (и не толкова) това е (:
три дълги (в края им вече изглеждащи не толкова) седмици в училище през 'би-трябвал-лятната-ваканция' не са най-хубавото нещо, особено когато мога да се разхождам по нагорещените улици на София. мау.

последните петък-събота-неделя са хубави толкова. гостуване в Ани и Мишел с китари, цигулка и междузвездни войни. навлизането в живота на хората е толкова интересно, колкото и гостуването в нови домове, което винаги съм обичала. двете заедно са още по-интересни :)

и взех, че си направих тъмблр блог с всички хубави неща, които намирам из интернет, плюс от време на време някоя и моя хубост :) http://all-the-questions.tumblr.com/
и май толкова. :)

почти като есен

приютяваш миналото си
и опаковаш всички въздишки.
вълните са притиснали миглите
и никога никога
мислите не ще да са същите.
предпочиташ думи вместо вятър
разпиляване вместо извинения
лица вместо гласове.

страдание ли е когато счупвам молива
късам нишките
и пропадам към светлото.

without a word

способен е да си тръгне
без да каже дума
без да хвърли и поглед.
понякога се чудя
колко зими почиват в очите му.
като най далечната планета
над която не прелитат самолети
и дори рози не цъфтят.

сякаш се събуждам в нечий чужд дом
и гласът ми е само сянка
от градински фенери.
липсващият мирис на мащерка.
непознатите снимки по стените.
и всички думи изписани по ръцете ми.

Birdy - Without A Word