вторник, 10 май 2011 г.

може би завинаги

всичко което попива в кожата на малки пресекулки
докато пресичаш мостове и прекосяваш градини
докато градовете на един дъх изчезват
и ръцете ти поглъщат хиляди и хиляди звезди

дълбочината на мислите рано сутрин по тъмно
когато дори птиците още спят
потапяне или удавяне
събуждаш се с рязко поемане на дъх и неспособността да отвориш очите си

прибиране на корените и на въздишките
преброяване на скосяванията в залеза
пръстите
които погребват тишината

Няма коментари:

Публикуване на коментар