понякога е нужен цял един живот (или поне четвъртинка от него) за да обикнеш (морето)
отново имам онова усещане все едно съм проспала цялата пролет и цялото лято и отново е есен с привкус на зима. или само цяла една нощ и деня след нея и отново седя на светната лампа и котката се е сгушила на леглото и само шава с ухо.
не съм писала откакто пратих книгата. и нямам и желание (за момента само надявам се)
много ми се снима, но съм се затворила в тази стая, която вече не усещам съвсем като дом. искам новата ми стая да има прозорец, който да гледа към слънцето.
сега се чудя дали The Fountain не трябва да се гледа само през зимата или в късна есен
Няма коментари:
Публикуване на коментар