среднощници

ей тъй
поляга във тревите
и разперва пръсти
мравки няколко се шмугват
в нерешената й кръстословица
скитат там и правят си колиба
(звездичка)
снежната виеличка връхлита
само рано сутрин
между белите чаршафи и
неизпитото кафе
снежинки няколко се шмугват
в неоправеното й легло
гушват се една във друга
снежна топка
(звездичка)
щурците на шестия етаж
пеят песен за лятото и
с един прескок може да успеят
да стигнат чак луната
тя нощем свети в синьо
и в сънищата й се рови

All is full of love

I can't take my eyes off you

(3.24)
Did I say that I loathe you?
Did I say that I want to
Leave it all behind?
..

I can't take my mind off you
I can't take my mind...
My mind...my mind...
'Til I find somebody new

хоп!

ей така като никога
приближава ръба на вселената
на света го е отдавна прекрачила ала вселената
вселената е друга песен
затворила е очите си иска
докото пада или изкачава се или
каквото там се случва когато
прекрачиш края на вселената само да чува
да слуша да чува звуците
на края
може да се обзаложи че са
китарни звуци а може би
и такива от пиано
и гласът и гласът
между кутрето на левия
и палеца на десния й крак
лежи последната тревичка по натам
е любовта
и ей така
като никога
както никога
отваря очите си и...

думите които премълчавам

лека нощ.
обичам те.
сбогом.

понякога вечер..

http://www.flickr.com/photos/federico_erra/


някакви думички преминаха набързо край мен и така и не успях да ги уловя
може би трябва да си взема мрежа за пеперуди
наместо това намерих тези прекрасни фотографии
напоследък постоянно намирам някакви прекрасни такива, но тези наистина са невероятно красиви

освен това слушам

вчера

Всъщност вчера
беше необикновен ден и ще се опитам
да го разкажа
или поне ще се опитам

Сънувах страннен интересен сън с участие на Светя и Прес и още някой, който не помня. Светя подскачаше като шашав (защо използвам думата "като"?), а Прес се усмихваше и казваше "Ами той нали си е такъв", после вървяхме покрай някаква голяма яма като издълбано полукълбо, аз бях боса и усещах калният пясък от пътя между пръстите си. После в далечината видях гигантска половинка портокал, изрязан и издълбан точно както се яде грейпфрут с лъжичка и си мислех как той е стоял на мястото на голямата яма, която сега бе пълна с кална вода.

И понеже спах в къщата с котките, се събудих някъде след 10 и беше толкова удобно (и широко) на това легло. Стаята е толкова хубава, че искам да я снимам и то много. Освен това преди сън четох (почти едновременно) Георги Господинов и Буковски. Неочаквано смахната комбинация.

След кафето се прибрах за малко. После с Прес ходихме да снимам манджи. Много съм добра! :)
След това среща с Деси. Бях отнесена и отвеЯна, но не като да няма за какво да си говорим, а беше приятно да не си говорим.
И видях Юли.

После се видяхме със Сирма, която беш/е толкова красива
По пътя се разминахме с Е. и приятелката му, и той каза, нали се познавате, въпре ки че много добре знае, че не се. Дали от светлината или от.. Косата му бе започнала да минава от русо към бяло и беше красиво. Винаги ще обичам по някакъв мой си начин.

След това отидохме при сцената на НДК, където Наско и БТР свиреха, а хубавата музика винаги има нещо толкова живо и обсебващо те в нея.
Там в почти тъмното (по здрач) направих тези аут-ъф-фокус, но затова пък толкова хубави
А вече в тъмното видях Митко (май Митко и май от Варна, вече съвсем съм забравила). Имам чувството, че е някакъв загадъчен човек, който винаги се появява точно когато съвсем съм забравила, че съществува.
Имам чувството, че е някакъв загадъчен Човек..

След това подскачоподтичквах към блока и си тананиках обичамобичам
След това си припомних, че животът е такъв, защото има и след него
След това мърках малко
И заспах

мър

светът
е
прекрасен
прошепва ми вятърът
и като котка се промушва покрай глезените ми
усмихва ми се и пее
обичамобичамобичамте

София

Юли

m a s s i v e a t t a c k e d

15 юли двеидесета ще се запомни като най безсловесната за описване вечер в живота ми



освен това най-накрая "сканирах" филмите oт пионира по метода на Мишо - лепнати на прозореца и снимани с макрото на кака :) (колко е хубаво да си имаш кака с макро-обектив)
май се получиха добре, или поне си ми харесват толкова, като се има предвид, че първият филм е още от миналата есен

и всички въпроси

цялата тази улична прах
насъбрана по кожата на петите ми
всички отминали петъци и забравени утрини
сънищата които винаги ще помня
онези пръсти за които
някога мечтаех
и коприната на морето

препънах се в спомена си за теб.

ако някога
ако някога
успея да открия тази прозрачност на мислите
която да ми даде всички отговори

и всички въпроси
които към теб да ме отведат

You who are my home

Well I had a dream
I stood beneath an orange sky

виждаш ли чуваш във тъмното
скита твойто безумие