дни

Яна е на работа
Някак е странно все едно да съм си вкъщи и все едно да не съм
Има моменти, когато тук наистина е като у дома и са хубави моментите. Може би ще ми липсва (много ще ми липсва) всичко тук.. някога.. ако..

Лятната ваканция е само ваканция за сега. Искам си лятото!
Преди две вечери окончателно затворих прозореца и даже си сложих допълнително одеяло, което после заместих с долнище на пижама.
Беше ми студено
По едно време си помислих, че съм проспала цялото лято и вече е октомври

Казах ли, че си искам лятото?!

Отгоре на всичко всички последни писания са някакви моментни проблясъци, които обаче осъзнавам, че не са мои. Само ей така написани и на другия ден все едно не съм ги писала аз.
И имам усещането, че съм забравила (изгубила) как се пишат приказки

Искам да правя интересни неща!
Хрумват ми някакви идеи и после...
Като например картичките и рисунките и фотографиите или поне декорирането на моята си стая
Няма ми го желанието и всичко се случва ей така.. Забравимо е, а искам да помня, да помня, да из-живявам
И другото..
Да О.

lost my eye

има го


няма го


има го


няма го..

all i need

all she wants to do is love love love!

има радио(в)главата си
там постоянно свирукат птици
някакви щурчета а другите
хора говорят говорят този изпит как минал
онази врата как проскърцвала
на колко години е
нека чукна на дърво
чувате ли?...
опитва се да попита
ама не чувате ли птици от някъде?
понякога много е убедена
в това че другите не я виждат нито чуват
толкова свикнала е
никой да не й обръща внимание

сънува предната вечер
че пие мартини и вкусът
от първата глъдка
после от втората
трапчивото усещане на езика
точно преди да отхапе маслинката
прозрачността на чашата
леката соленост по устните
и пак е влюбена във вятъра

Paradise Circus

това се нарича да сънуваш много и на сутринта всичко да си спомняш и после всичко да забравиш
освен лошия сън, който е почти реалност
не искам да се случва




но пък ремиксите на масив от последния албум са повече от добро

It's unfortunate that when we feel a storm
we can roll ourselves over 'cause we're uncomfortable
oh where the devil makes us sin
but we like it when we're spinning in his grip.

Love is like a sin, my love
For the ones that feel it the most
Look at her with her eyes like a flame
She will love you like a fly will never love you, again

нямам търпение за 15 юли вече




снимамисеобичамисе

странниквстраннастрана

сънувах, че говоря чудесно английски

когато чета някакви такива хубави блогове и сега си мисля как аз разбирам ако не всичко, то голяма част от написаното, просто защотото всички разбират английски поне донякъде. обаче от другата страна в повечето случаи нашите малки красиви буквички с нашите печатни думички изглеждат като чертички навързани на влакче и нищо повече.
обичам българските букви и българските думи
и как странник и страна звучат еднакво
и как единение е три думи в една
и как вечността е в човека
и как запетайките и точиците мога да ги слагам само когато си посикам
(но не е така (може би за съжаление)и в писането на дипломна работа)

иска ми се да поскитам малко насам-натам и да не мисля въобще ама какво ще е утре и какво ако...

Юли ме пита онзиден за моето момче и почти като Малкия петър [пс-защо ли съм го написала с голямо М и малко п] каза, но с по-различни думички, нима не ми е тъжно и самотно
или поне така чух, защото беше шумно и аз не обичам да ми повтарят (и да повтарям) смислени думи, защото почват да си губят смисъла (не че има безсмислени думи де)

има обаче думи които не звучат на човешките езици
като тези, китарните
но те са друга история

и вече трябва да се заема с главните букви, запетайките, точките и анализ и методи и изследване и дръндръндипломнастранниквстраннастрана

китарни слова

малки капки солени
морска вода по лицето му стича се
пръсти преплита
обвива с музика тишината
политат и звуците
оплитат нощта и обличат я
в китарни слова

footstep

по/стъпва сякаш
боса върви сред тревите и охлюви
къщите си изгубили в мрака пропълзват
между напуканите й пети
прибира полите за да може листенцата
и мравките по-лесно
да се покатерят нагоре до коленете
да гъделичкат
и да заспиват на сгъвката между
палеца и показалеца
на левия й крак

така по обед когато
вече обувките затискат пръстите
тя ги събува, маха подметките
и изтръсква няколко мравки
две светулки
един прозяващ се охлюв
и миналогодишен пясък