sunny.com

много пролетно и слънчево и неделно
последният ден на февруари
точно
днес

вятър

дълбаех пълнолуние тази нощ
измислях си облаци и ветрове
и тази сутрин питам се
какъв ли е вятърът, който
рисува перестите облаци
по небето в последния ден на февруари

снимам

мислех си, че мога да пиша така. да мисля така. да съм така(ва). като видя нещо хубаво тези дни и си мисля, ама как не съмс е сетила, или, ама то е точно както си го мислех, ама го бях забравила. както когато пътувам в автобуса и ми хрумва някакво хайку, което си повтарям и повтарям, защото не ми се записва, и после го забравям. е, сещам се май по някое време, но вече не звучи толкова истинско, както като си го бях намислила.
като това за маргаритите и ланшната трева. и се чудех дали е пролет насред зима или зима насред пролет. и как хем е края на февруари, хем все едно вече е март.
снима ми се. ама много ми се снима.
снимат ми се:
ръце
пръсти
ходила
пръсти
коса
очи и устни
по отделно
хора и улици
витрини
емоции ми се снимат
емоции и светлина
и хорахорахора
.

вятърничавост

*
сиввам се на кълбо.
има хора, които
цял живот не полудяват.
що за живот
е това -
да не крещиш на себе си
на ум
да не поскачаш риташ викаш
да не мислиш безмислици
да нямаш онзи
лудешки пламък в очите
бос да не ходиш
по натрошени стъкла
да не обичаш
?
свивам се на кълбо
и се поклащам леко от вятъра.
някой ден
съвсем нескрито ще полудея.
*
*
*
триста хиляди разхвърляно мисли.
по пода, тавана
под масата и леглото
нарочно разпиляла ги е запълнила
цялата стая със тях
залепила звезди по прозорците
и мечти по вратата
в тъмното
чува шум от разпиляни листа
нашепва тихо, приканва вятъра
и нарича се вятърничава
от вихъра отнесена.

двеста хиляди ще отнеме от облаци
ще ги свие на кълбо
и ще ги изхвърли от терасата
(нещо като падение, падане, политане, влюбване).
сто хиляди ще останат точно тези които
най не са за мислене
тях не може да скрие
от тях не може да се скрие
от туптенето на сърцето си
щом той е във стаята
от треперенето на ръцете си
щом е близо до него
от трепкането на гласа си
когато му говори
от изпаряване на три пъти по
триста хиляди мисли
щом го погледне

дом

Още не съм имала времевъзможността да поразгледам из предните два блога, а ето, че се появи и трети:
http://alia.tropot.net/

Няма да имам нет в новото вкъщи още два дена. Странно е усещането при пускането на компютъра вечер само за слушането на музика. Седенето е голямата кухня с книга и гледка към Витоша. Коридорите, които изминавам сутрин, за да стигна от стаята си към банята.
Толкова е хубаво.
Обичам вътрешната страна на вратата си
Масата
Килима
Столът, който се люлее
Тавана на гардероба, обсипан с разни неща, за които не намерих друго място
Всичко е толкова зелено и шарено
Щастливо самотно и обичащо и тъжно
И сънищата, сънищата...

ве-ли-ко-то-пре-мес-тва-не

Не е като да не е имало повече от седмица да нямам нет, но тъкмо сега са последните ми минути от ползването на нета в тази стая на това бюро. Новата зелена стая с люлеещ стол и голям прозорец гледащ към Витоша ще се появи след около два часа (може и да отнеме повече). Тамошният нет ще се появи някъде около сряда.
Вълнувам се. И в същото време ми е леко притеснено. (Като) Котките се привързват към местата, където живеят. Не обичам преместванията, макар че е хубавохубавооо.
По-голямата час от багажерите са прибрани по торбички, пликове, сакове, найлонови незнамкаквоси и тънъ.
И като за последно седнах да си изпия кафето тук и да поцъкам.
И покрай цъкцъкцък попаднах на два симпатични блога:

http://dodnes.blogspot.com/

http://denodada.blogspot.com/

дододоремифей
Ще си ги разгледам подробно идната седмица.

А за сега..
чао дами и господа.
Или иначе казана "Сбогом и благодаря за зеленото"

И е пролетпролетполееет

някой ден ще се събудя

тези дни нещата
се случват точно както
(не) съм си ги мислила.
тоест случват се
не съвсем
или мисля си ги и после
'ненетакиванещанесеслучват'
примерно си мечтая да го срещна
и после зад ъгъла наистина
само че не съвсем
примерно си мечтая да го видя
и после вечерта наистина
само че не съвсем

или ако едикаквоси бях направила така
или пък инак
днес нямаше съвсем случайно
да се видим (да ме гледа)
да си говорим за коне и принцове
за как е любовта-вдигамрамене-а ти
за конете - аз
да си мисля, че всички
бели коне спят
и как тази третата курабия все пак
стигна
до човек с това име
и в крайна сметка
да се чувствам щастлива и самоуверена

в тази паралелна вселена
ми харесва как се случват нещата