октомври

Вдишване.
Блестящи облаци,
кристален дъжд.
И вятър
който прекършва самодиви

...вятър
който погубва самодиви
*
Вдишване
на тишината рано утрин


~


време за вдишване
и време за приземяване
време за скитане нощем
и време за жарки сънища.
и съм друга
друга съм в тази минута.
в тази зима

е есен..

само веднъж в годината е един и същи час два пъти за последно в живота ни

lсиньоlлятоl

hunger

про-странство

космос, тук ли си сега?
тук съм и във теб мълча.
космос, имам кестен във косите
и между пръстите ми котка скита.
и сутрин рано вярвам в самодиви,
лилавокоси и красиви,
понякога летя наужким
търся есенните жълти круши,
и крия вятъра във шепи свити.
китарен звън на дъжд се сипе.

на разсъмване

сред жарта на последното лято
сред светлинните проблясъци
и ехо от препускащи коне
сред развихрянето на листа
и прах от корени
и есента прибрала в джоба си
и мислите скътала в дъното на облаци
прелита
момичето
с хиляда имена

аз

момичето
с хиляда имена