сряда, 21 юли 2010 г.

вчера

Всъщност вчера
беше необикновен ден и ще се опитам
да го разкажа
или поне ще се опитам

Сънувах страннен интересен сън с участие на Светя и Прес и още някой, който не помня. Светя подскачаше като шашав (защо използвам думата "като"?), а Прес се усмихваше и казваше "Ами той нали си е такъв", после вървяхме покрай някаква голяма яма като издълбано полукълбо, аз бях боса и усещах калният пясък от пътя между пръстите си. После в далечината видях гигантска половинка портокал, изрязан и издълбан точно както се яде грейпфрут с лъжичка и си мислех как той е стоял на мястото на голямата яма, която сега бе пълна с кална вода.

И понеже спах в къщата с котките, се събудих някъде след 10 и беше толкова удобно (и широко) на това легло. Стаята е толкова хубава, че искам да я снимам и то много. Освен това преди сън четох (почти едновременно) Георги Господинов и Буковски. Неочаквано смахната комбинация.

След кафето се прибрах за малко. После с Прес ходихме да снимам манджи. Много съм добра! :)
След това среща с Деси. Бях отнесена и отвеЯна, но не като да няма за какво да си говорим, а беше приятно да не си говорим.
И видях Юли.

После се видяхме със Сирма, която беш/е толкова красива
По пътя се разминахме с Е. и приятелката му, и той каза, нали се познавате, въпре ки че много добре знае, че не се. Дали от светлината или от.. Косата му бе започнала да минава от русо към бяло и беше красиво. Винаги ще обичам по някакъв мой си начин.

След това отидохме при сцената на НДК, където Наско и БТР свиреха, а хубавата музика винаги има нещо толкова живо и обсебващо те в нея.
Там в почти тъмното (по здрач) направих тези аут-ъф-фокус, но затова пък толкова хубави
А вече в тъмното видях Митко (май Митко и май от Варна, вече съвсем съм забравила). Имам чувството, че е някакъв загадъчен човек, който винаги се появява точно когато съвсем съм забравила, че съществува.
Имам чувството, че е някакъв загадъчен Човек..

След това подскачоподтичквах към блока и си тананиках обичамобичам
След това си припомних, че животът е такъв, защото има и след него
След това мърках малко
И заспах



вторник, 20 юли 2010 г.

мър

светът
е
прекрасен
прошепва ми вятърът
и като котка се промушва покрай глезените ми
усмихва ми се и пее
обичамобичамобичамте

неделя, 18 юли 2010 г.

София

















Юли







m a s s i v e a t t a c k e d

15 юли двеидесета ще се запомни като най безсловесната за описване вечер в живота ми



освен това най-накрая "сканирах" филмите oт пионира по метода на Мишо - лепнати на прозореца и снимани с макрото на кака :) (колко е хубаво да си имаш кака с макро-обектив)
май се получиха добре, или поне си ми харесват толкова, като се има предвид, че първият филм е още от миналата есен











вторник, 13 юли 2010 г.

и всички въпроси

цялата тази улична прах
насъбрана по кожата на петите ми
всички отминали петъци и забравени утрини
сънищата които винаги ще помня
онези пръсти за които
някога мечтаех
и коприната на морето

препънах се в спомена си за теб.

ако някога
ако някога
успея да открия тази прозрачност на мислите
която да ми даде всички отговори

и всички въпроси
които към теб да ме отведат

сряда, 7 юли 2010 г.

You who are my home

Well I had a dream
I stood beneath an orange sky

виждаш ли чуваш във тъмното
скита твойто безумие