love me if you dare

I hurt myself again today
And, the worst part is there's no-one else to blame
..
Hold me, wrap me up
Unfold me (винаги съм си го припявала като unlock me)
I am small (но нали аз съм фея, ти-човек)
and needy (а това все ми звучи като needly или някой, който има нужда от помощ, нуждаещ се)
Warm me up
And breathe me (вдишайвдишайвдишай)

с очи на криле

Тъкмо преди малко, докато си се излежавах и май сънувах вогонска поезия.. Някъде преди или след това си мислех, че ако продължа да добавям линове към полето в дясно то няма да стигне място. И затова като си намеря нещо хубаво за разглеждане ще го слагам като нов пост.



ето тук:

http://benoitcourti.darqroom.com/gallery

Пролет, лято, есен, зима.. И пак пролет.

След тези два прекрасни филма бих искала да се появи и трети (за щастие) - София, обичам те
Малко ще е трудно и както Орлин каза "Ами направи си сама". За филм е рано (дори звучи невъзможно) да се говори, но винаги мога да направя фотографска експедиция на тази тема. Тъй че.. Това е нещо ново, което мисля да започна тези дни. Пролет, лято, есен, зима.. И пак пролет.
сий ю некст ийър

06->07022010

чудя се дали наистина ще те заведа някога на снежна разходка

*(текст)примерно днес, ама да е преди 20"
*(текст)тогава 19:56 пак там"

protection

здрач

новолуние

затъмнение

зазоряване

среднощно слънце



разбърквам рими;
думи;
превръщам в слънчеви въздишки
синьооблачни послания,
отправени към приказни герои
измислени от мен в съня -
без лица;
сърца
туптящи в ритъма на водопади;
звездопади;

разбърквам нежностни магии
превръщам тишината във стихия.
любовни послания изпращам;
прегръщам;
във фея се превръщам...

("но нали
ти си фея
аз човек...")
с коси-треви
и очи-звезди.
коя съм аз
защо си ти
?

05.11.2006

виелица

като струпано безразличие
пред прага на нечий дом
сякаш снежна виелица а сетне и снегорин
е навято точно пред входа
толкова е меко и някак уютно
примамливо да се скупча във него
да си направя тунели и малък безразличен мравуняк
да се скитам по тея измислени пътища
може би и дори да се изгубя
и точно когато
скачам засилвам се тъкмо преди
да се приземя на натрупаното
чува се като
прошумоляването на лист
от отгърната книга в тишината на
препълнена зала с четци
тихо като листата
които падат на есен тихо
като снегът който тупка по изсъхнали клони тихо
като нощта тихо
даже малко повече
точно тогава ти казваш хайде
да се обичаме
и цялото ми безразличие
отива на кино
в четвъртък от осем и половина

grey's anatomy

събират се снежинки
в малките долчинки между
ключиците и раменете й
свила е ръце пред гърдите си
в които тупти, трепти и живее
този мускул-сърце; аорти и вени
клапи капки предсърдие
сърдечен масаж, пристъп, ин-фаркт
екс-фаркт
и хиляди малки венички
по които кръвта й тече и се лее
потоцивпостоянно движение
от пръстите на лявата й ръка
покрай стомаха тазовите кости
надолу към бедрения мускул през него
до дясното стъпало и нагоре
до мозъчната кора покрай
онези малки долчинки
в които снежинките образували са
малко езерце или локва
зависи от размера
на очните ти ябълки или кивита
от това дали си
джудже пораснало до великан
или пък обратното.
дали няма някой ден да се пръсне сърцето й
от недостиг или предостиг на обич